Леда Милева: Идеалът на земното щастие е пълноценният живот

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев. Тя е по-голямата от двете му дъщери.

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София. През 1940 г. завършва Института за детски учителки, а от 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Леда е блестящ преводач, публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970).

Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи.

Отива си на рождения ден – 5 февруари 2013 г., от рак на панкреаса.

Още си е спомням – седнала в големия си хол, на високо, в един от блоковете на столичния квартал „Изток“. Мила, гостоприемна… Бях отишла в дома й да правя интервю с нея. Прекрасен човек!

Днес си спомняме за нея с няколко цитата:

„Първото ми стихче е вдъхновено от идването на първия сняг. Много често това, което ме вдъхновява, е красотата в природата, в отношенията между хората, в хубавата детска усмивка и така нататък. Най-хубавото нещо в живота е да обичаме красотата.“

„Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри. Да им дават сили за борба срещу грозното, за да побеждава красотата… Научете децата от малки да запомнят, че не е толкова важно колко книги са прочели, а какво са научили от тях.“

„С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо.“

„Всичко, дето беше грозно, сиво, стана слънчево, красиво.“

„Да твориш за деца, значи да бъдеш близо до самата зора на живота, близо до смеха и радостта. Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите и чувствително към красотата в живота.“

„…Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.“

„Идеалът на земното щастие е пълноценният живот, осмислен от грижи за децата и семейството, от чувството за изпълнен обществен дълг.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *