Дестинации & Дегустации

Лековити извори церят болести в района на с. Царева поляна

Едва ли има друго място в България, за което да се носят толкова много легенди. Над десет  чудотворни места привличат към Царева поляна вярващи, болни, търсещи изцеление на душата и тялото хора.

Живописното селце е разположено в южния централен регион на България, на 22 км югоизточно от град Хасково.

През 2007 г. над селото бе издигнат голям метален кръст около който се провежда събор и се прави курбан за здраве.

До кръста бе открит и параклис „Св. Георги“. Идват много хора, от цяла България. Търсят лек за една или друга болка, защото чудотворни места тук не липсват и легендите разказват за десетки, получили изцеление.

Църквата „Св. Илия“

Построена е през 1858 г. Султанското разрешение за строежа е получено с условието, че трябва да бъде издигната бързо и на ниско място.

В изграждането й взели участие всички хора от селото и околностите. Сградата е построена от майстор Михно на място, дарено от дядо Димян.

Храмът е наречен на св. Илия и е осветен на Илинден. Всяка година в черковния двор се прави общоселски събор и курбан за здраве.

Аязмото „Св. Дух“

Намира се в местността „Орта борум“, на около 2 км южно от селото. Тук, в нивата на братята Васил и Делчо Митеви, се появил преди време лековит извор. По-възрастният брат – Васил, сънувал, че в нивата има синджир, а в земята – лековита вода. Отишъл на мястото и започнал да копае. И изведнъж водата бликнала.

През 1954 г. над аязмото е построен параклис. Местните хора разказват, че водата е много лековита. Чусто тук се водят малки деца, къпят се със светената вода, за да оздравеят, а от дрехата им се връзва червен конец на близките храстите.

Във водата пък се хвърля желязна пара, за да остане там болестта.

Легендата разказва, че в нощта срещу празника Свети Дух лечебната сила на извора е най-голяма, затова болните остават и да пренощуват.

На сутринта се къпят или измиват с водата, оставят дарове и палят свещ. Някои от местните хора са виждали над аязмото нагиздени красиви моми, самодиви. Казват, че именно те са пазителките на лековитата вода.

Пънчовата чешма

Намира се на изток от селото. Казват, че водата й лекува очни болести. Просто трябва да измиете очи и давържете конче за здраве на клоните на близките дръвчета.

Гумаровската чешма

Гумаровската чушма е място, на което, при епидемии по животните, се пали пречистващ нов огън и всеки жител на селото си носи от огъня в домашното огнище.

Оброчището на св. Трифон

В местност „Лозята“ има оброчище на свети Трифон. През 40-те години на ХХ в. е преместено в “Новите лозя”.

За Трифоновден се събират пари от всяко семейство, купува се овца за курбан. Прави се “черквичка” за светеца. На мястото се събират всички мъже, начело със свещеника. Всеки носи питка, вино, ракия, паница за курбан и звъна.

Параклисът „Св. Архангел Михаил“

На 50 м от главния път, в южния край на селото, има турска гробница – каменна, седемстенна постройка, с кръгло прозорче на източната стена и врата на западната. Според възрастните хора, тук бил погребан местния турски владетел, чийто дух пази селото от беди. След Освобождението решили да съборят гробницата, но тогава реколтата била унищожена от градушка. Затова хората превърнали мястото в параклис „Св. Архангел Михаил”. Всяка година на Архангеловден тук се събират жените и си раздават хляб, пити и варена пшеница, палят свещи. Когато годината е сушава, тук се прави молебен за дъжд, пеперуда.

Параклисът „Св. Георги“

Намира се в местността „Гьоргиденя“, на пътя между Царева поляна и с. Стамболово. Представлява четиристенна каменна постройка, изградена над лековит извор, с пръстен под и открит чардак на запад. Три стъпала водят до голяма каменна плоча пред аязмото. На храст, до извора, оставят конец от дрехата си. В по-старо време тук се празнува Гергьовден.

На трапезата се подреждат по родове и по махали. Всяка жена носи по два хляба – единият за Господ, другият – за трапезата. Свещеник освещава всички печени агнета, след което раздават помежду си от хляба и месото. Връзват се люлки и се люлеят за здраве. Играе се хоро. След угощението всички отиват на реката – измиват ръцете си и синиите, за да има дъжд през годината.

На това място, под дъбовете, при сушави години се прави молебен за дъжд.

Гергьовденче

Малкото Гергьовденче е местност, където се празнува Гергьовден след скарване на празнуващите. Една малка част от селяните се отделя и там прави трапезата.

Илинденчето

Местността “Илинденчето” се намира между селата Царева поляна и Стамболово. Известна е легендата, че на това място, на Илинден, идва елен като доброволна жертва, за курбан.

Благото одуше се прави на гробищата, след приключване на гроздобера. Жените се събират и раздават “за Бог да прости” рачел и шира (благо вино).

Блага църквичка

Блага църквичка, Боллук панаир се прави вечерта след Благото одуше или в понеделник, след него. Събират се по тъмно извън селото, на кръстопът или в сокак на края на селото. Водят и децата.

Всяка жена носи пшеничена питка, рачел, петмез. Раздават помежду си, заедно с къделя памук. За пръв път през годината раздават мед. Прави се курбан. Всички се подреждат в прав ред, като само двата края са извити. От курбана се сипва на всяко семейство в паничка.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *