Липсата на семейство и общество: Отговорността ни за тези 400 шева

400 шева. Дори не мога да си го представя. Макетно ножче. Насилие. Ако се случи на мен, сигурно с дни ще стоя скрита в най-тъмното място у дома и повече няма да доближа човек.

Лека телесна повреда? Самият термин е леко стресиращ, защото се повреждат домакинските уреди, които, представете си връщаме веднага, ако дадат дефект и ни дават нов или ни връщат парите.

След 400 шева човек може никога да не „проработи“ отново, както преди. Стресът сигурно е толкова голям, че ще бъдат необходими месеци, ако не години, за да може това момиче да върне част от себе си, спокойствието си, свободата си. Но може и никога да не успее. Нарушена е не само нейната „опаковка“, нарушена е душата й. Кой може да каже колко е леко или тежко е това?

Срам ме е от решението на съда, пуснал на свобода извършителя. Срам ме е от всички органи, от които зависи нашата свобода и сигурност. Самият факт, че не вярваме в тях, говори, че отдавна не са това, което трябва да бъдат.

Срам ме е от онези, които казват, че „тя си го е търсила“. Ако не за затвор, то със сигурност са за лечение.

Но! Също така ме е срам от квалификациите за „нацепения“ батка с патрЕотичните татуировки. Познавам човек с подобни татуировки, който е толкова мил и възпитан, че и муха не би убил.
Не е хубаво да се правят квалификации на база външен вид. Нали?

Въпрос на човек е – на характер, възпитание, на минало, среда, детство, както и на липсата на страх и респект към правилата в обществото.

И не мисля че споделянето на снимки в социалните мрежи е правилно. Преди да е минало делото. Пак е въпрос на възпитание и спазване на правилата. Социалните мрежи не са място за раздаване на правосъдие.

Ако толкова искаме да променим нещо, вместо да постваме снимки и да упражняваме правопис, можем да застанем пред Министерството на правосъдието и да не мръднем оттам, докато не се промени нещо. Можем да искаме оставки, да настояваме за строги присъди – там, пред местата и институциите, които носят отговорност.

За съжаление много от децата НИ растат агресивни. Но вече на никой не му пука за това, защото родителите са по-заети да лайкват в интернет. Огромен процент деца растат в среда и правят неща, за които родителите им дори не предполагат. Още от детската площадка. И така – до макетното ножче. Пътят не е толкова дълъг. И е отговорност на възрастните. За да не стане отговорност на полицията.