Мадарският конник – енергиен център или послание от миналото

През 1972 г. ЮНЕСКО обявява Мадарския конник за световен културен паметник. Ежегодно тук идват хиляди туристи от цял свят, а учените до днес не могат да определят с точност коя е загадъчната фигура и какво послание носи. Според легендите мястото е заредено със силно биополе, което може да лекува, но може и да разболява.

Мадарският конник се намира на 15 км от Шумен и на 75 км от Варна. Още преди да са стигнали до село Мадара, през което минава пътят, пред туристите се открива величествената гледка на 110-метровите скали. В подножието 225 стъпала водят до скалите с уникалния релеф. Конникът е широк 3,15 м и висок около 2,90 м. Изсечен е на 23 м височина. Представлява барелефна композиция – конник, следван от куче и воден сякаш от птица (орел), който убива животно.

Местните хора разказват, че надписите около него се виждат най-добре на следобедна светлина. Версиите за произхода му са десетки. Според една е дошъл от древен Тибет. Някои твърдят, че е дело на траките, други – че е зареден със силна енергия.

Бил обшит със злато и сребро

Според Марияна Везнева, която разчита мистериозните кръгове в полетата по света, изграждането на Мадарския конник започва от хан Аспарух като паметник на бог Тангра. Тя твърди, че посланието на първия български владетел, отправено към тези след него е: всеки вожд да остави писмен знак на благодарност за победите, извоювани под покровителството на бог Тангра. При хан Тервел паметникът бива обкован с метални листове: златни – за конника, птицата и кучето, и сребърни – за звяра. По време на сеансите, които прави, Везнева се свързва с миналото и вижда как владетелите се сменят през вековете и всеки от тях оставя знака на своята благодарност. С идването на княз Борис златните листове са изтръгнати, сребърните – също. С чук е разбита главата, а великолепният паметник е разрушен.

Компютърно изследване твърди, че конникът всъщност е жена

Смела компютърна възстановка показва, че наметката, която досега се смяташе за част от облеклото на Мадарския конник, е косата на жена… Учените обаче отхвърлят това твърдение, основавайки се на надписите на скалите. Датирането им като прабългарски би трябвало да означава, че авторите са хората на Аспарух, който именно е и изобразеният конник върху скалите.

Карта на звездното небе

Александър Хофарт доказва в книгата си „Изгубените кодове на древните българи”, че Мадарският конник не е останал от древността паметник, а… хороскоп. Според Хофарт релефът отразява разположението на звездите в момента на основаването на Първата българска държава. В предните си лапи барсът (наричан лъв) държи змия. Тя символизира Годината на Змията – 165 г. Тогава хан Авитохол създава Първата българска държава в Европа. Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. Тази версия започна да звучи малко по-убедително, когато в пещера на скалния комплекс бе намерен мраморен къс от сфера със зодиакалните знаци. Въпреки това много от учените не я приемат за 100 процента достоверна.

Мистиците смятат, че притежава могъщо биополе

Легендите разказват, че в района има множество енергийни и магически центрове. През 1993 г. в пещерите край Мадара започват да живеят отшелници, лечители и екстрасенси. Твърди се, че самата Баба Ванга е посочила място на скалите край конника, където да бъде построен санаториум. А в една от пещерите се заселва писателят Тодор Ризников и заживява като пещерен човек – увит в меча кожа, с боздуган и копие в ръка.

Твърди се, че белите и черни биополета в резервата могат да изцелят или да убият. Камъните в околността лекували всякакви болести рано сутрин, когато са огрени от първите слънчеви лъчи. А медитацията върху някои от тях премахвала мигрена, стомашни болки и още куп други здравословни оплаквания. Трябва обаче много да внимавате, защото една грешна стъпка по тези места може силно да влоши здравето ви, смятат радиестезисти.

Смята се, че точно под релефа положителното енергийно излъчване е най-силно. Вдясно от него пътят води към скалния параклис „Св. Пантелеймон”, където можете да запалите свещ и да оставите написано най-съкровеното си желание.

Интерес представляват Малката и Голямата пещера – казват, че тук тече жива вода. Вярва се, че е лечебна и помага при главоболие, проблеми със зрението, ревматични заболявания и неврози.

Според легендите под свода на Голямата пещера векове наред е имало древно тракийско светилище на нимфи, покровителки на водата, горите и природата.

Езическа богиня, хан или древен хороскоп

– избраният за национален символ конник остава загадка и до днес. Учените не са категорични в своите теории. Но това не пречи да го припознаем като една от значимите културни светини, популяризиращи българската история по света, и да не позволим на природните стихии и времето да го разрушат. За съжаление обаче такава опасност има, тъй като от години голяма цепнатина в скалата е повредила фигурата, а за реставрация пари няма.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.