Мария Бакалова на 25: Рецептата за успех е много работа и поемане на рискове

Мария посреща рождения си ден с още една корица – на пролетното издание на британското сп. „Глас“ и едно от представените лица във водещата тема на броя „Пробиви“. Освен това името ѝ се появява в селекцията на фестивала в Кан – с българско заглавие.

Коя е Мария Бакалова? Една бързо изгряла звезда на хоризонта на Холивуд? Не. Оказва се, че е едно талантливо и работещо над себе си момиче.

Мария е родена на 4 юни 1996 г. в Бургас. Като дете взема уроци по пеене и флейта. След това учи в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в Бургас, специалност актьорско майсторство за драматичен театър и втора специалност флейта. През 2019 г. завършва НАТФИЗ в София в класа на проф. Иван Добчев.

През февруари 2021 г. става първата българска актриса с номинации за „Златен глобус“ за ролята си на Тутар в „Борат 2“, за Наградата на гилдията на киноактьорите за „изключително изпълнение на актриса в поддържаща роля“ и за Наградата на критиците (Critics Choice Award) за най-добра поддържаща актриса. Превъплъщението й донесе още куп престижни награди – на AltFF Alternative Film Festival, на Лондонския кръг на кинокритиците, на Национално общество на кинокритиците (САЩ) и на Обществото на онлайн филмовите критици.

През ноември 2020 г. подписва договор с агенцията Creative Artists Agency, базирана в Лос Анджелис, Калифорния.

„Да сближиш хората, да експериментираш, да дадеш най-доброто от себе си, за да направиш света по-добър – звуча като хипи!“.

„Важно е да искаш повече, защото винаги може повече.“

„Една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става.“

„Цената на този успех може би е детството ми. Аз ходих на две училища от сутрин до вечер. Човек обаче винаги трябва да мечтае и да поема рискове. Животът се живее веднъж. Мога да кажа, че рецептата за успеха е много работа и рискове.”

„Като актьор ти се стараеш да си изпълниш ролята по възможно най-добрия използваем начин. След това имаш един готов проект, който се показва на света, и реакциите на хората са първата награда.
Ако филмът бъде приет от хората, означава, че си направил нещо, което е добро. След това наградите и номинациите наистина са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш – да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което трябва да изпиташ според мен, е благодарност.“

„Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го използвам по възможно най-добрия начин – за хората, не толкова за мен.“

„Има много каузи, зад които искам да застана, и много от тях са базирани върху равните права. Страхувам се да го кажа, но все още живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още, има места по света, където жените не са оценявани такива каквито са, и не им се дава възможност както на мъжете.“

„Има места, където хората не се приемат – само заради тяхната религия, заради техния пол, заради тяхната сексуална ориентация, заради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти трябва да бъдеш приет и трябва да ти бъде даден шанс. Така че, глобално, може би, това ми е фокусът на живота. Аз имам нужда от това, хората да бъдат приети. Със сигурност, искам да сложа край на много стигми…“

„България е дом. България съм аз. България сте Вие. България са всички тези хора с красиво, силно, достойно ДНК, изключително борбени, талантливи, стараещи се, мислещи, учещи хора, вървящи напред. България е красива. България е древна. България е силна. България е дом.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.