Мечтаете ли? Гледате към звездите? Или постоянно се взирате в портфейла си

Жените – мъжете. Децата. Шеф – подчинен. Насилие. Надмощие. Демонстрация. Светът отдавна е доказал, че е далеч от съвършенството, към което все се стремим. Уж. В действителност всеки от нас „се пържи“ в собствения сос на своите комплекси, незадоволени желания, амбиции, представи. И всичко това рефлектира на отношенията ни, общуването, връзките, работата. Семейството, децата, социалната ни среда.

И някъде там, зад огромното ни его, се крие онова наше аз, което, когато е било малко дете, е мечтаело за космоса, звездите и моретата.

Спираме да гледаме звездите, когато месечните сметки закрият небосклона. Спираме да мечтаем, когато платим екипа на детето по футбол. Спираме да бъдем любими, когато трябва да носим две пазарски чанти, пълни догоре със зарзават, а у дома ни чакат препълнен кош с мръсно пране, празни тенджери и недоволна челяд.

Забравяме. Че преди да станем част от този огромен земен пъзел, сме били малка малка, но независима част.

Забравяме. Че не е нужно да преглъщаме. Поне не всичко. Нито насилието, нито болката, нито обидата.

Че не е нужно да се съгласяваме. С всичко. Независимо дали става въпрос за шеф или интимен партньор – връзката с другия трябва да бъде здравословна, да ни прави щастливи и да ни носи удовлетвореност.

Че не е нужно да понасяме. Всичко и всички. Насилието. Неграмотността. Грубото отношение. Незачитането.

Забравяме. Че мечтите са за всички. И че ние можем да бъдем по-свободни и по-светли. Просто трябва да се събудим и да си спомним. Как сме тичали боси по поляната в парка. Как сме правили снежни ангели в снега. Как сме целували непознати…

Свободата е свята. Мечтите също.

Лошото трябва да бъде наказвано. Рано или късно. Няма карма. Има бездействие.

Борете се за себе си. И за мечтите си. За свободата си.

Съмнявайте се. Мислете. Бъдете. Най-лесно да приспите себе си и да се потопите в мръсния шум на общото. Лесно е, но не е никак сладко, удовлетворяващо и каращо ни да изпитваме щастие и гордост. С нас и от нас самите.

Всичко е вътре в нас. И успехът, и загубата. И тъгата, и радостта. Просто трябва да извадим най-доброто, онова, което искаме да бъдем и да покажем на света.

Никой не ни е обещавал да бъде лесно. И няма да бъде. Но пък ще има моменти, заради които трудните ще са си стрували.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *