Медии и картинки: Трябва ли да гледаме видеото с умиращата жена във всяка емисия Новини?
Преди години, когато завършвах журналистика, дипломната ми работа бе посветена на кадрите, в които има насилие. Въпросът дали и какво точно може да се показва с цел информираност на зрителя е стар, колкото спора за кокошката и яйцето.
Според мнозина, медиите не трябва да тиражират видео или снимки на ситуации, в които има насилие, починали, особено деца, жертва на насилие… Според други, медиите трябва да показват истината, маркирайки съответните материали като „съдържащи насилие“, „неподходящи за деца“ или за хора със слаби нерви.
През последните дни спорът отново се завихри с пълна сила – а повод за това стана видеото с жената, починала пред регистратурата на врачанската болница. Видеото показа последните минути от живота на младата майка, както и присъстващото на сцената момченце.
Ставам свидетел на интересен разговор в социалните мрежи. И се питам – кой крив, кой прав?
„Anton Hekimyan, каква е информационната стойност на кадрите от спешното отделение във Враца, които въртите трети ден (“като картинка”)? Каква е тяхната обществена значимост?“, попита във фейсбук Генка Шикерова.
„Ами какво да въртят друго?“, контрира Дани Давидкова.
„Ами Конвоят на Свободата в Канада, Нидерландия и тн., примерно.“, коментира Nela Tule.
„Показа истината, която се завоалира години наред! Навсякъде (почти) в Бърза помощ, груби, сърдити и едва ли не съм отишла у тях! Всеки трети може да разкаже по една история! Преди години мъжът ми щеше да умре от алергичен шок от ухапване от оса! Тичах до аптеката да купя ампула Урбазон, че имали само Алергозан! Докато съм жива няма да забравя! Ако искате вярвайте! В малките градове 1/3 са пенсионери в Бърза помощ! Защо държавата не реши проблема с медицинските кадри?!“, пише Ваня Грънчарова.
„Такива кадри трябва да ни накарат да се запитаме – ние хора ли сме? На дъното ли сме? Аз съм лекар и сън не ме хвана. Хора са умирали по коридорите на болниците и пак ще умират, но това набутване ме потресе. Не се потърси пулс дори. Тази, бутащата вече е умряла. Тя не е човек“, заявява Галина Монева.
„Темата е важна и трябва да присъства. Критиката е към кадрите, които се използват“, обяснява Генка Шикерова.
И е права. Защото близките на тази жена едва ли искат да продължават да гледат ужасното видео – отново и отново… Болката им и без това е голяма. И това детенце, което знае „че майка му вече е звездичка“, както обясни близка на починалата жена, неговите приятелчета, съседи – със сигурност не е приятна гледка, която се върти почти постоянно, докато темата се обсъжда.
От друга страна медиите знаят, че кадрите са въздействащи. А медиите залагат на въздействащи картинки. И пак стигаме до въпроса – къде стои онази тънка червена линия, която трябва да ни накара да спрем – като хора и като професионалисти, за да уважим правото на близките да останат насаме в мъката си…
И може би точно в подобни случаи трябва да се намеси СЕМ. Чували ли сте нещо за този контролен орган наскоро? Това е негова работа – да регулира, да отсъжда, да съветва. Останалото е въпрос на човещина и съвест… Но те рядко са водещи в бизнеса с медии.
