Моля ви, спрете въртележката, искам да сляза от цирка, наречен държава на „късите клечки“ и „приключването“

Това не е лятото на нашето недоволство. Защото аз недоволни около себе си не виждам. Виждам тотална апатия, опит за справяне с безумните цени, опит за оцеляване в среда на пълно безхаберие. И всеки опит за летене е някак предрешен. Не от приземяване. А от тотална катастрофа.

Ние живеем в държавата, в която лекарите обясняват смъртните случаи с народната фраза „изтеглили сте късата клечка“.
Държавата, в която санитарките правят сърдечен масаж, защото няма лекар в болничното заведение. Държавата, в която убиват хора на пешеходните пътеки.
Държавата, в която по-важно е не дали детето ще завърши и ще бъде щастливо, а какъв ваучер, букет, подарък ще купите на госпожата му – в детската или в школото…
Държавата, в която баловете са много по-важни от самото училище. Държавата, в която всичко се постига с тунинговане и пари – по-големият бюст ти гарантира по-висок пост, по-успешна кариера, по-добро заплащане.

Всъщност това не е държава. Това е просто една малка фирма, в която всеки иска нещо да вземе, но никой нищо не дава.
Фирма, в която подизпълнителите вземат милиони по програми, които се борят с насилието в училище – физическо, психическо… А децата ни са толерирани да носят бонбони от пътуванията си зад граница. Ами ако не могат да пътуват по някаква причина? Примерно финансова или административна? Тогава какво? Ще се крият в най-тъмния ъгъл, за да не се чувстват нещастни, че само те не са отишли някъде, за да донесат бонбони? Ама това ли е най-важното в живота на едно дете? Да се похвали къде е било, какво е получило?

Да каже нявга народът… Народе, мой?

Къде си? Къде изчезнаха твоите най-скъпи въжделения? Как мисълта за свобода и просперитет бе заменена от любовта към хиалурона, силикона, мутрафона?

Господи, колко сме малки. И ставаме все по-жалки. Особено онази малка част от нас, която уж трябва да се грижи за общото, да има идея за бъдещето, стратегия, план. Тази част, която днес се за пореден път доказа, че дъното не е най-лошото, има и по-надолу от него да се пада. И да се дълбае. Обвинения, нападения, преразпределения. Дори вече не са и тайни. Открити са. Явни.