На Велики четвъртък се боядисват яйцата, в петък не се работи

Според народните обичаи в началото на Страстната седмица до Велика сряда жените трябва да почистят добре къщата. Подготвят се и яйцата, които ще се боядисват на Велики четвъртък. Който не успее на Велики четвъртък, може да ги боядиса в събота.

Народът вярва, че по Великден небето се отваря и душите на починалите родственици слизат на земята.

Затова на Велики четвъртък жените отиват в църквата, а вечерта – на гробищата, вярвайки, че ще могат да видят душите на близките си.

На Велики петък обикновено не се прави нищо, не се работи. С някои изключения – в Североизточна България, например, точно тогава боядисвали яйцата. Смятали, че заради пролятата в този ден Христова кръв, яйцата ще притежават магическа сила. Във Велинградско пък петъкът е наричан Здравковден, защото жените отиват рано в черквата с китка здравец.

В събота във всички краища на страната се приготвят великденските хлябове.

Навръх Великден всички семейства обикновено се събирали в черковния двор или на някоя поляна, специално определена за сборове и общи трапези. Всяка фамилия си имала точно определено място. Отивали, постилали шарени черги, а в специален месал всяка стопанка носела от великденския хляб, боядисани яйца, част от печеното агне и кукли (малки хлябове) за децата.

Освен това младите семейства трябвало задължително да посетят кумовете си и да им занесат в една кошница печена кокошка, хляб и яйца.