На Велики петък не се работи, в събота се приготвя великденския хляб

В началото на страстната седмица до Велика сряда жените почистват добре къщата. Подготвят се и яйцата, които се боядисват на Велики четвъртък. Който не успее на Велики четвъртък ги боядисва в събота.

Народът вярва, че по Великден небето се отваря и душите на починалите родственици слизат на земята. Затова на Велики четвъртък жените отиват в църквата, а вечерта – на гробищата, вярвайки, че ще могат да видят душите на близките си.

На Велики петък обикновено не се прави нищо, не се работи. С някои изключения – в Североизточна България, например, точно тогава боядисвали яйцата. Смятали, че заради пролятата в този ден Христова кръв, яйцата ще притежават магическа сила.

Във Велинградско пък петъкът е наричан Здравковден, защото жените отиват рано в черквата с китка здравец.

В събота във всички краища на страната се приготвят великденските хлябове.

На Великден всички семейства обикновено се събирали в черковния двор или на някоя поляна, специално определена за сборове и общи трапези.

Фамилиите си имало точно определено място. Отивали, постилали шарени черги, а в в специален месал всяка стопанка носела от великденския хляб, боядисани яйца, част от печеното агне и кукли за децата.

Освен това младите семейства трябвало задължително да посетят кумовете си и да им занесат в една кошница печена кокошка, хляб и яйца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.