Лично

Неда Спасова за героинята си Ирина: Никога не е късно да бъдеш щастлив

От 5 април в кината тръгва българският филм „Защото обичам лошото време“. Сценарист и режисьор е Яна Лекарска, а в главните роли са поверени на Неда Спасова и Владимир Михайлов. Филмът бе показан премиерно на София Филм Фест. А аз ви срещам с Неда, с която си говорим за героинята ѝ – Ирина, за проблемите на съвременните момичета на 30+ години, за лошото време, шанса да бъдем щастливи и за смисъла от това да гледаме кино, българско кино.

С какво една премиера е по-различна от друга, по-специална?

– Премиерата ни дава първата среща с публиката, показва ни нагласата на зрителите, виждаме резултата от своята работа.

Как ти стана част от екипа и какво е усещането ти към Ирина, твоята героиня?

– Яна ми звънна през есента на 2022 г. Владо Михайлов ѝ беше дал моя телефон. И ми каза, че иска да ме покани да играя главна роля във филма. Попитах няма ли да направим кастинг, свикнала съм, че трябва да ходя на кастинг. Но тя ми каза, че ме е гледала в киното, театъра и ще ми изпрати сценария, за да кажа какво мисля.

Запознахме се и аз бях много впечатлена от сценария. Героинята ми няма тежко битие в момента, социално, икономическо, не е насилвана като дете, не е зависима. Както често се случва в киното. Една нормална жена, като повечето хора… Разбрах, че става въпрос за вътрешната борба на тази героиня, защото тя не се чувства щастлива. Тя цял живот е спазвала насоките на родителите си. От любящо семейство е. Омъжена е за мъж с възможности, има работа, която ѝ дава добър стандарт, но не е щастлива.

Т.е. имаме една нормална човешка, женска дори, ситуация. Ситуация, в която човек се пита това ли е нещото, което искам да правя, за което мечтая.

Голяма част от публиката би трябвало да се припознае, гледайки филма?

– Да, дори по-скоро това е нежната половина от публиката, защото жените сме по-емоционалните, жените 30+. Мъжете малко карат по инерция, не влагат толкова чувства и емоции във въпроси като щастлив ли съм, не съм ли щастлив. Освен екзистенциалните въпроси, които си задава, героинята ми се сблъсква и с общоприетите норми – питат я защо нямаш дете, нали си имаш мъж…? Аз съм на 32 и също ми се е случвало да ме питат подобни неща.

А каква е ролята на лошото време?

– Има я и метафорично, и буквално. В една голяма част от филма вали. Времето между другото много ни помогна. Когато трябваше да вали, валеше, когато трябваше да бъде хубаво – беше хубаво.

Но заглавието е една метафора за нашия вътрешен свят. И Борис, и Ирина се намират в лош период, лошо време.

А има ли любов?

– Има. Странното е, че докато работихме над филма, не съм го мислила за романтичен. Сега, при срещите ми с приятели, със зрители, те споделят, че това е усещането, което оставя. Мислила съм си, че е историята на двама души, изправени пред решение, с което да продължат живота си напред. Така че има любов, има романтика, което е някак симпатично.

Докосна ли теб Ирина, замисляла ли си се за тези неща, които вълнуват и нея?

– Замисляла съм се, двете заедно го мислихме. По сценарий тя е на възрастта, на която съм в момента. Имало е такива моменти, в които съм се питала струва ли си, има ли смисъл това, което правя, щастлива ли съм. При нея, разбира се, ситуацията е доста по-крайна, няма съмнение, че е нещастна… Но имаме много допирни точки.

Може би това е общ проблем на жените над 30 – били са готини, млади, уау, а после започваш да си даваш сметка за много неща и ти се изправяш пред избори, от които зависи останалата част от живота ти.

Като погледнеш назад и напред, доволна ли си от мястото, където си сега?

– Да. Има много неща, за които да мрънкам – по отношение на случващото се в България. Пътувам доста и виждам проблемите. Но аз обичам България и тук ми е мястото. Не се виждам извън България, чувствам се добре тук, въпреки всичко, което не е наред.

Говорихме си за риалита, кино, театър. Като човек, занимаващ се с култура, как мислиш – намира ли качествената култура място в медиите?

– Със сигурност се задълбава в жълтото, защото то е по-злободневно, „разтоварващо“, макар мен по-скоро да ме натоварва. За съжаление хората доста са се обезверили по отношение на българското кино. Предубедени са – че актьорите театралничат, че играта е лоша, сценарият… Но ако дадеш шанс на българското кино, ще откриеш хубави неща. Аз смятам, че се правят доста добри филми.

Ирина и Борис

Мислиш ли, че ИИ, че киното, което се премести пред дивана, убиват любовта към залата и големия екран?

– Може би да, за това се погрижиха и платформите, и ковид. Има неща, които трябва да се видят в киносалона, вкъщи не е същото. Вчера гледах „Зона на интерес“ вкъщи. И съжалих, че не съм го гледала на кино. Там имаше едни три минути мрак, със звуци, няма как да усетиш емоцията на малката кутийка вкъщи. Сякаш нямаме нужда да съпреживяваме, да споделяме емоциите, предпочитаме да си стоим вкъщи, самодостатъчни сме си.

Какво е твоето послание и посланието на Ирина, което би искала хората да усетят в киносалона?

– Надявам се хората да усетят и да се припознаят в Ирина с това, че никога не е късно да си щастлив, да промениш живота си генерално.

Че ти е даден шанс да избираш, да правиш това, което обичаш, и да бъдеш щастлив.

 

Интервюто взе Веселина Петрова
Снимки: Пламен Гаврилов за BOX studio е водещата на Неда; личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *