Невена Коканова: Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 година в Дупница.

Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е офицер от царската армия.

Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Първата си изява в киното Невена прави едва на 19 години – като Ема от филма „Години за любов“ (1957).

Критиката е впечатлена, а зрителите – спечелени… Завинаги. И вече е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, или Шарлето. Любовта между тях пламва на снимачната площадка на филма на Янко Янков „Години за любов“. Една любов, която се пренася в реалния живот, за да оцелее през годините.

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година, режисиран от Николай Корабов. Отличаващата се както с неповторимия си талант, така и с ослепителна красота, Коканова е идеалната Ирина.

Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя изпълнява главната роля, до голяма степен повтарят или предшестват нейната съдба.

В „Спомен за близначката“ героинята на Невена заминава на село, за да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „сценарий“ Коканова „изиграва“ и в живота си.

Друг ярък пример е една от класиките на родното кино, „Крадецът на прасковите“, режисиран от Въло Радев и излязъл на големия екран през 1964 година. Тя, Невена Коканова, е Лиза, той, Раде Маркович – Иво. Тя е жена на български комендант, а той – сръбски военнопленник от Първата световна война. Невъзможната любов между Лиза и Иво се пренася и след снимките на филма между Невена и Раде. Страстната целувка между двамата остава завинаги в историята на българското кино. Тя просто не може да бъде плод на актьорска игра, ако между двамата актьори са безразлични един към друг. Искрата между двамата си остава една авантюра, която оставя белег за цял живот, но никога не просъществува.

Макар и най-запомнящите ѝ роли да са в киното, нейната страст е театърът, за който тя винаги е твърдяла, че е главното ѝ поприще.

Сред ролите, в които се превъплъщава на сцената са: Мария Фоконбридж в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, лейди Тизъл в „Училище за сплетни“ от Шеридан и героините на Мюсе – „Увлечението“ и Юго – „Лукреция Борджия“.

Смъртта за нея настъпва на 3 юни 2000 година след 62 роли в киното, многобройни награди и дългогодишно възхищение на зрителите.

Отива си твърде рано, на 61 г. , от рак, но завинаги ще остане в сърцата на хората, обичащи киното.

За нея Стояна Мутафова казва: „Не беше суетна, не се гримираше в живота, не искаше да я възприемат само като красавица. Едва ли може да си представите колко състрадателна беше. Обичаше да помага на бедни, на нещастни хора… И много обичаше детето си.“

„Не е нужно да пътувам надалеч, за да търся моя рай. Целия го имам тук, около себе си. Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата. Точно по тази причина пътуването е особено трудно – изминавам целия път само в сърцето си.“

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени…“

„Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“

„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!“

„Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие. Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.“

„Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.