Невена Коканова: Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. Дълги години тя е наричана „първата дама на българското кино“.

Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й прекарва част от живота си като политически затворник в Белене.

Невена започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-те в ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното.

Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков.

Умира на 3 юни 2000 г. от рак през 2000 г., на 61 години.

Предлагаме ви няколко нейни мисли за живота…

„Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.“

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“

„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!“

„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.“

„Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!“

„Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.“

„Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.“

„Аз съм артистка, животът е моето хоби.“