Никой няма право да отнема живот и да вдига ръка: Научете дъщерите си да се борят за себе си
Всеки ден чета в мрежата подобни истории. На жени, които са станали жертви на насилие. И не, те не са си го „заслужили“, не са виновни сами за това, което им се случва. Те имат право на живот като всички нас. Те са човешки същества като всички нас.
Никой няма право да отнема живот, освен онзи горе. Никой няма право да вдига ръка. Насилието е забранено, наказуемо, непростимо…
Да отнемеш живота на майката на децата си е повече от престъпление. Трябва да лежиш до живот в най-тъмния затвор на света. Защото освен живот, си отнел и бъдеще. На децата си. Белязал си ги завинаги с болката от загубата, с необходимостта да се справят с нещо необяснимо и непростимо.
Да удариш жена е като да удариш което и да е живо същество на света. И ти трябва да бъдеш наказан от съда с цялата строгост на закона.
Това, че си по-силен физически или финансово, не ти дава право да издевателстваш над по-слабите. Не ти дава правото да си четкаш Егото, за да се почувстваш по-важен, по-голям, по-велик… Защото не си. Ти си един жалък страхливец, който си позволява да удря по-слабите от него, за да може да се нарече вътре в себе си Мъж. Не, ти не си мъж. Ти си отрепка, мижитурка, ти нямаш право да се наричаш човек.
За какво говоря ли. Ето за това…
Има жени, които освен че трябва да работят, да отглеждат децата си, трябва и да се справят с чудовища.
Жени, на които охраната в съда им казва, че няма решение на проблемите им, освен едно – да намерят яки момчета, които да ступат онези, които ги заплашват…
„По светло в центъра, наблюдавали ме 3 дни!

Не е „звездна“ тема, но е тема, която трябва да ни вълнува. Наистина. И е важно да правим нещо по тази тема. А не да сме „ни чул, ни видял, ни казал“, защото „на мен не може да се случи“. На всеки може да се случи. И протегнатата ръка е доста важна за успеха на мисията жертвата да спре да бъде жертва.