Никола Манев: Живея в светлина

„Нося България в сърцето си като ранена птица.“ Тези са последните думи, които Исак Гозес чул от Никола Манев в ателието му, близо до площад Един Пиаф в Париж.

Няколко месеца по-късно, на  25 август 2018 година, художникът поел по своите „Небесни магистрали“, които толкова много обичал да рисува.

На 8 септември 2020 г. се появява биографичният роман „Живея в светлина“, чийто автор Гозес е. Това е историята на един творец, преживял половин век в Франция, но не престанал да повтаря: „Париж ме направи българин.“

Никола Манев живя с картините, страстните си любови, разделите, приятелите, бохемските нощи в малките парижки кръчмички, с копнежа си по родния Пазарджик, любимия Чирпан, Варна. 

Тестото, от което той бе замесен, бе пренаситено с чирпанска лудост, френска деликатност и необичайна, дори вредна за днешното време, доброта...

Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва „живопис“ в класа на проф. Морис Брианшон.

Тогава се установява в Париж, в ателие в Ил Сен Луи, но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.

Манев има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби в цял свят и множество групови изложби и биеналета.

Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

„Той никога не каза лоша дума за никой и това доста го различаваше от мнозина от нас.“

Популярността и суетата, присъща на всеки артист, не му пречеха да стои здраво  на земята.

„Вярно, направил съм 160 изложби но какво от това, Ван Гог не е направил нито една“.

През април 2000 г. Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. Тя дели общ двор с къщата музей „Пейо Яворов“. Заедно с къщата Никола Манев дарява 40 свои картини от различните периоди на творческия си път.

През 2008 г. Никола Манев става академик на БАН.

На 27 септември 2013 г. в Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол са изложени картини на Никола Манев, между тях и 30 картини, рисувани в Париж.

Умира на 25 август 2018 г. в Париж. Кремиран е в гробището „Пер Лашез“. Урната с праха му е положена на 9 септември 2018 г. в Чирпан.

„Като говорим за музика, за живопис, колкото повече създаваш, толкоз повече светове ти се отварят, толкоз повече тайни има за превземане… Както е казал Нютон, туй, което го откривам в областта на физиката, е все едно, че вървя по морето и хващам песъчинки. Така и в живописта. Един тон прави втори, трети, между тях като се свържат, прави десети, двайсети и това до безкрай. Тайната си остава вечна, мистерията на живота си остава вечна, затова имаме Господ, затова имаме Христос…“

„Франция ме направи българин. Аз напуснах България с желание да не се връщам повече. Отидох в една красива, великолепна страна, с нейната романтика, с художниците й, с всичко това, което знам още като дете от филмите на Рене Клерк, отидох с тази идея и си казах: Слава Богу, няма да се върна. Заминах с идеята на комплексиран българин. Каквито бяхме повечето българи – трета категория. Във Франция в продължение на 43 години с всяка година аз придобивам все повече самочувствие, че съм се родил в България.“

„Моята философия в живота е да не мисля само за стомаха и комфорта, а и да оставя нещо след себе си. И без това животът е достатъчно абсурден.“

„Всеки трябва да си запази индивидуалността, характера и физиономията си, а не всички да станем като овцата Доли – след 50 години да имаме едни и същи коси, физиономии и манджи.“

„Българинът може да е една много силна и здрава сплав за Европа, която е стара цивилизация и отива към залез. И независимо че нашата история е 1300-годишна, ние сме народ с хъс и с желание да се развива. Българинът има енергия, а тя струва пари. А да не говорим за женската красота…“