Никола Вапцаров: Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида!

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, който тогава все още в Османската империя.

Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Никола учи в гимназията в Разлог, а след това и  в Морското машинно училище във Варна, което днес носи неговото име.

Става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. започва да събира подписи из Пиринска Македония6 в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч.

Вапцаров е един от най-любимите български поети.

Живял е едва 33 години. Той е разстрелян след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов.

В 11,45 часа на 23 юли 1942 г. състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война.

Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров. Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София.

Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Въпреки кратката си творческа дейност, Вапцаров успява да влезе в сърцата на милиони хора по света.

Единствената му стихосбирка „Моторни песни”, издадена през 1940 г., е преведена на над 30 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

„Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!“

#######################
„Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.“

#######################
„Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.“

#######################
„Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…“

#######################
„Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.“

#######################
„Да знаеш ти живота как обичам!“
И колко мразя празните химери…

#######################

„Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

„Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.“

 

„Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!“

#######################

„Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.“