Николина Чакърдъкова: Щастлива съм, че имам голямо семейство!

Николина Чакърдъкова може да накара Зала 1 да стане на крака и да запее. Израства в семейство, в което музиката винаги е заемала специално място. Нейни са спектаклите „Любов и мъка от Македония”, ”Пуста младост”, „Младостта пее и танцува“. Наскоро тя стана отново баба. Говорим си за смисъла на живота, за нещата, които са най-важни, и за нещата, които карат сърцето й да трепти от щастие и гордост.

Как се справяте в трудния период, предизвикан от коронавируса?

– Свикнахме вече. Не е изненада за никого. Да, не е приятно. Чакане, пазене…

Как започва денят на Николина Чакърдъкова?

– Красиво. Когато съм свободна, си поспивам до 9-10 часа. Първото нещо, което трябва да направя, е да пия кафе. След това идват ангажиментите. Виждам се с приятели. Един нормален ден.

А какво ви кара да се усмихвате?

– Човек винаги трябва да намира поводи да се усмихне. Особено, когато е здрав, когато е жив. Аз съм човек, който се радва на малките неща. Всеки ден трябва да изживяваме красиво. Когато си се срещнал с лоши неща, когато си загубил близки хора, оценяваш това, което имаш. Аз лично го оценявам.

Ако трябва да опишете с три думи годината, която си отиде, кои ще бъдат те?

– 2021-ва за мен беше добра година. Изключвам пандемията, ковида… Красива, здрава, щастлива.

Бяхте в Египет, с какво ви впечатли?

– Надскочи очакванията ми, за съжаление в отрицателна посока. Изключвайки славата на държавата, не можах да проумея как може да е толкова изостанала. Очаквах да видя нещо по-добро. Дадох си сметка къде живеем ние, какво имаме. За мен Египет е хубав до вратата на хотела. Не бях впечатлена от това, което видях. Мръсно е, дори хората ми се видяха така…

Къде се чувствате най-добре?

– Тук. В България. Обичам да пътувам в Европа. Винаги, когато съм на някое красиво, хубаво място, си казвам, че практиките там могат да се пренесат и у нас. Но колкото и да съм обикаляла, досега не ми се е случвало да кажа – ето тук ми се иска да живея.

В работен план – какво да очакваме?

– Засега сме стопирали всичко. През 2019 г. представихме спектакъла – „Младостта пее и танцува“, нещо остана незадоволено – заради ограничителните мерки… Живот и здраве, когато всичко се нормализира, ми се иска да представим в Зала 1 на НДК и в други градове спектакъла…

Каква баба сте?

– Децата ми казват, че съм супер баба.

Имате време за тях?

– Сега имам. Обичат да си играем, да се разхождаме, да си говорим… Четем книжки. Не е работата в това да ги оставиш сами да си играят. Затова се старая в свободното си време да им обръщам достатъчно внимание.

Семейството ли е най-важното нещо?

– Не може да се каже кое е най-важното. Когато правя нов спектакъл, най-важно е това. Когато имам представления, най-важно е това. Но сега, в кризата, когато нямаме концертна дейност, се опитвам да дам всичко от себе си, за да компенсирам времето, когато ме е нямало. Щастлива съм, че имам голямо семейство. То ми дава криле, вътрешна хармония.

Какво кара сърцето ви да трепти от щастие, от гордост?

– Постижението на сина ми – в неговата работа. Винаги съм казвала, че се гордея с неговите постижения. Работи в голяма американска компания, с български студенти. И когато неговият български отбор се представя страхотно, аз съм горда с това. Изживяла съм много красиви моменти. Винаги съм казвала, че за моите 52 години съм изживяла 2-3 живот – и успех, в кариерата, в личен план…

Какво ви липсва най-много сега, когато нямате сценична дейност?

– Колегите ми, танцьори. Но все пак се събираме, репетираме. Контактът с екипа. Най-много ми липсва обаче публиката. Предаването на енергията – аз на тях и те на мен.

Кое е нещото, за което благодарите?

– За всичко. Благодаря на съдбата, на Господ, за всичко, което ми се случва. Късметлийка съм в живота. Работя това, което ми носи положителни емоции. Хората ми се усмихват, когато ме видят. Благодаря за това, че децата ми пораснаха добри хора и създадоха страхотни семейства. Те имат деца. Че са живи и здрави. Да, имаме и загуби – на приятели, на близки… Но това е животът. Казваме “Благодаря”, че сме живи и здрави. Постигнала съм мечтите си.

Ако трябва с една своя песен да предадете своето пожелание към българите, коя би била тя?

– „Най-голямото богатство“! Това е моето пожелание за всички. „Най-голямото богатство, здраве, сила, мир, любов. Това никъде не се продава и с пари не се купува“.

Снимки: личен архив, Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.