Откраднаха живота ни – здравето, децата ни, старините ни, а ние какво правим?

България е моята Родина. Ама наистина. Никога не съм искала да отида да живея в друга държава. Да пътувам, да, но да живея – не. Защо да го правя? Днес все по-често се улавям, че мисля как да помогна на сина си да напусне Родината.

И причината е във всички нас и вас – от най-ниското стъпало, от онези с оранжевите жилетки, които метат улиците, до най-високото – онези, които вземат големите проценти комисионни, за да раздават държавни поръчки. Първите се правят, че работят, събирайки пет фаса и замитайки останалия боклук под колите и в шахтите, последните дори не се правят, че работят. Те откровено крадат. При това законно.

Покрай работата си попътувах. Видях Германия – подредена е, но не е моето. След работа влизат в бара, сами, пият по три бири и си тръгват. Сами. Мъже, жени… Единствената компания бяхме ние, българи.

Гърция – впечатли ме много. С това, че уважават историята си, не плюят по себе си. И не обичат българите. Собственикът на един петзвезден хотел съвсем откровено ни обясни, че най-ниско платени при него са българите. И не, защото не работят. Там те се скъсват от работа. Защото са българи.

Влюбих се в Холандия. Красива, чиста, подредена. Влаковете се движат в точното време, без закъснение, вътре е чисто, мокет, интернет, хората работят, докато пътуват. Но никой не си натъпка боклука в пространството между прозореца и климатика, никой не си качи обувките на седалката…

И във Великобритания бях. За тях ние сме аборигени. Приемат ни – като хора, които ще свършат работата, за която никой британец няма да се спазари. Като пакистанци, индийци и други такива. Чужденци.

В Турция са мили, търговци, пазят си интереса. На всяка крачка се вее флагът им, горди са с държавата си.

Само ние ли сме най-калпавите?

Днес човек може да работи от всяка точка на света, нали точно това повтаряме все. Защо тогава не запретнем ръкави и не подредим кочинката си?

Толкова ли е трудно? Толкова ли не ни пука какво ще се случи със земята ни?

Че ние сега сме по-големи роби, отколкото сме били по време на турското робство. Не зачитат гласа ни. Безсмислено е да го даваме дори. Някакви тарикати се упражняват на наш гръб, окрадоха младините ни, за старините въобще не става въпрос. Прогониха децата си. Разориха селата ни, унищожиха животновъдството, селското стопанство, превърнаха ни в оскотели васали, които вземат бързи кредити, за да си платят сметката в супермаркета. Бедните хранителни вериги слагат надценки от по 100-200 процента и ни карат да им благодарим за божествените червени етикети.

Съсипаха образованието. Здравеопазването е взело-дало, в администрацията всичко е пито-платено. Пренаписаха историята. Държавата се храни от заеми. И продължава да съсипва. Да лавира, за да запази дебелия пай за няколко отбрани тумбака по върховете. И не, решението не е да напуснем държавата. Тя, Родината ни, не е виновна, тя се нуждае от нас, нуждае се от спасение.

Крадат живота ни. Прогониха децата ни. Превръщат ни в крепостни селяни с всеки следващ измислен закон. Тези, които трябва да се спазват, за да гарантират ред и просперитет, са просто писано слово на хартия без тежест. Тези, които осигуряват нечие определено благосъстояние, се приемат бързо, изненадващо.

Нещата се случват между другото, докато ние се караме по между си за неща, които реално не са наша работа. Нали знаете какво казва народът – всичката Мара втасала, седнала света да оправя. Гладна, бедна, боса, умираща Мара решава военни конфликти и се бъркам там, където въобще не й е работата. Как пък за всичките тези години – поне 30 съзнателни от живота ми, през които сме във вечен преход, не се появи един нормален лидер, който да защитава Родината, да милее за проблемите на народа си, а не да мисли само как да си сложи златно биде и сауна в кабинета и на вилата.

Ами дайте направо да я закрием държавата – да я продадем – все някой ще я купи. Поне ще въведе ред в нея. Иначе за какво ни е този макет, в който всичко е фалшиво и скоро съвсем ще рухне.

На мен лично ми писна да чета новини за катастрофи, убийства, насилие, наркотици. Писна ми да гледам един и същи водевил по всички тв канали на политици, които сякаш до един са завършили актьорство за куклен театър. Писна ми да ме лъжат, да крадат от деня ми, от здравето ми, от бъдещето ми. Писна ми да живея в преход.

Искам да виждам усмихнати, щастливи и успешни хора. Хора, които учат и се усъвършенстват, хора, които получават достойно заплащане, хора, които отглеждат щастливи деца, хора, които имат бъдеще, които мечтаят и вярват, че утре ще бъде още един страхотен ден. Искам да срещам щастливи възрастни хора, които се наслаждават на старините си, а не се бият за намалени продукти в хранителния магазин.

А на вас?

И не, нямаме нужда от поредния ремонт на ремонта. Имаме нужда от смяна на политическия модел, от наистина работещо законодателство, разследващи органи и затвори, готови да посрещнат всички, позволили си да нарушат закона. Независимо дали става въпрос за лекарска грешка, пиянско шофиране или кметска кражба.

Време е за броене на пилците и за промяна. Ама истинска. Време е за радикална промяна. За време разделно.