Лично

Параскева Джукелова за ролята си на Цвета и живота, който живеем

Вторият сезон на сериала „Вина“ приключи и предизвика вълна от емоции, еуфория от харесване и очакване за нов сезон… Да, феновете категорично пожелаха да продължи. Дали това ще се случи или не, не зная. Едно е сигурно, че е хубаво, когато у нас се правят качествени продукции. Срещнах се с Параскева Джукелова, за да я попитам за работата в сериала, за срещите пред камера и за живота като приключение. Тя е актриса и жена, будеща възхищение, а срещата ми с нея ми донесе много приятни моменти. 

 

Видяхме финала на филма, четох коментари и повечето, поне 99 процента от зрителите, са възхитени, положително настроени към видяното на екрана. Очаквахте ли, че ще се случи това?

– Още от първи сезон сериалът си изгради една твърда фен база, много хора го харесаха. По-скоро тогава бяхме изненадани от изключително позитивната реакция. Сега, с втори сезон, се надявахме да отговорим на очакванията. Т.е. да не падне нивото на разказ, сюжетни развръзки и интересни събития. И мисля че сценаристите успяха, справиха се наистина добре. А ние – актьорите, спазваме това, което ни е подадено от тях.

През годините имаше едно наложено мнение за българските филми – че актьорите играят по-дървено, че нещата се случват бавно… А тук нямаше нито един такъв коментар. Всички казват, че сериалът е бил невероятен, страхотен, с много добро качество – на актьорска игра, на звук…

– Добър кастинг, добър режисьор. Няма как да не се случат нещата след като имаме невероятна Ваня Николова като главен сценарист, момичетата, които работят с нея, Виктор Божинов – креативен продуцент и режисьор – той ни води, той ни задава как да играем, и Надежда, която е директор на продукция. Снима се бързо като сериал, но не чак толкова, колкото в други сериали.

Как се чувствахте в образа на Цвета във втори сезон?

– Аз като актриса бих предпочела да има повече колизии, препятствия за преодоляване, каквито имаше в първи сезон. Във втори сезон моята героиня като че ли по-скоро се смири и започна да обгрижва и да партнира на своя съпруг. Бях подкрепящата съпруга и майка, подкрепящата приятелка – на Пелагия…

Лесно ли е да бъдеш жена на такъв тип мъж в малък град? Това ли е по-лесно или е по-лесно да си самостоятелна жена в голям град?

– Няма как да знам дали е лесно да си такава съпруга, защото никога не съм била. Героят на Мишо Билалов – Андрей Бончев, е много противоречива личност. И аз лично, в собствено качество, не бих приела много от постъпките на този мъж. Но пък се опитвам да си представя какво би било да имаш дълга връзка с този човек и да приемаш и плюсовете му, и минусите му.

Вие лично бихте ли се смирили?

– Може би не. И то най-вече, заради спорните му подходи към другите хора, към ситуациите. Аз лично не приемам този морал. Но мога да се опитам да си представя… Още повече, че когато си в един такъв малък град, опциите ти не са много, ограничен си. Трябва много рязко да излезеш от зоната си на комфорт, ако искаш да не се смириш. В София, пък и в другите големи градове, възможностите за пътища сякаш са повече. В малкия град общността е по-малка, резките ходове са по-трудни… Но дори в големия град човек трудно се отказва от комфорта – всичко да ти е познато.

Дори да не си щастлив…

– Ами то това със щастието е доста относително. Всички искаме да сме щастливи днес. А щастието може да бъде намерено и вътре в главата ни.

Беше ли трудно да бъдете екранна съпруга на Билалов?

– Не, въобще не е трудно. И той, и Елена Телбис, и Светла Янчева – основните актьори, с които съм си партнирала в този сезон, всичко се случваше леко с тях. Знаят си текста, знаят какво искат, имат чувство за хумор и нещата се получават. Лесно се работи.

Снимате в едно красиво място – плюс ли беше, че сте далеч от София? Кое беше впечатляващото там?

– Плюсът е, че сме далеч от София, от обкръжението. Отдалечаваш се от ежедневието. Защото и ние, актьорите, сме хора, имаме личен живот. Големият бонус обаче бе прекрасната обстановка, природа, гостоприемните хора – като се започне от местата, където снимахме, където спяхме, навсякъде. Чувствахме се добре приети, имаше спокойствие. И в Сандански, и в Мелник е спокойно, няма трафик.

Кое е мястото, коя е сцената, които останаха в съзнанието ви през този втори сезон?

– Разбира се, Рим.

Рим беше най-вълнуващата част от снимките през този сезон.

Както каза Виктор, не знам кой български актьор и сериал са снимало в центъра на Рим – организирано. Беше за кратко, но там всичко работи, за да се чувстваш така, както героят би се почувствал.

Усещане за едно голямо кино?

– Да, минаваш по улиците и виждаш места, където са снимали велики хора. Като Фелини, например. Колегата, италианец, носи свой вид излъчване. По мое наблюдение. Италианците имат едно специално отношение към жените, на кавалери, чувстваш се ухажвана. Другата сцена, която беше важна за мен, бе с героинята на Лили Маравиля – разкривам нейното минало, когато сме се срещнали, тя е направила може би опит за самоубийство. Там имаше задълбочен разговор, важна сцена за моята героиня. Мисля, че се получи много добре. Снимките в къщата, в болницата – всичко си има своето очарование. В Гигинския манастир също беше интересно, но там се борихме повече с вятъра, със студа.

Казахте, че сте по-скоро в ролята на подкрепящата в този сезон. Обръщайки поглед към обществото днес, доколко лесно е за жената да бъде подкрепяща, изместиха ли си ценностите?

– Ролите се изместиха. Все по-често жената е глава на семейството, работи, гради кариера. И по тази причина по-трудно приема функциите на майка и съпруга. По-разпилян е животът, по-трудно намираме ценностите и се фокусираме върху тях. Всички имаме натоварен, динамичен график, и отделяме по-малко време на близките си. По-трудно се изслушваме. Но всеки сам определя приоритетите си. От друга страна, ако в днешната ситуация някоя жена бъде поставена само в ролята на майка и домакиня, предполагам, че би изпаднала в криза. Защото реализацията вече е превърната в стандарт. Разбира се, ако тя е приела, че това е нейната ценност, вероятно би изградила прекрасно семейство. Но ситуацията трябва да е вътрешно приета от жената.

Притеснява ли ви материалното, което взима връх през последните години, влиза в живота на по-младите, стремежът да бъдат известни на всяка цена само чрез снимки в социалните мрежи?

– Да, измества се стремежът на хората. Искат да бъдат видими на всяка цена. Позирането в социалните мрежи донякъде е и смешно, и ненужно. Аз самата се лутам – от моментите, в които искам да споделя нещо, и моментите, в които със седмици не пускам нищо. Чудя се кому е нужно всички да знаят, че пия кафе в градинката. Скролвайки надолу ти виждаш 200 човека, които нещо са направили и това е напълно ненужна информация. Един миш-маш, от който по-трудно се концентрираме върху смислените неща в деня ни.

Не знам как младите ще се справят с тази толкова ненужна информация, която получават. А младите днес лесно изоставят нещата, които им се струват трудни.

Снимайки се постоянно в най-красивата си форма и точка, ние се и самозалъгваме. Повърхностно ми е на мен. Но животът просто върви нанякъде, променя се.

Имаше коментари след финала на този сезон на „Вина“, че някои са очаквали той да бъде по-щастлив. Други казват, че това е правилният избор – става въпрос за Филип… На вас случвало ли ви се е да избирате между „правилното“ и щастието?

– Правилен и неправилен избор реално не съществува. Има избори, за които ти в дадения момент решаваш, че са подходящи. Но не може винаги да се ръководим само от емоциите си. Няма да успеем да задържим нищо… Не можем да се водим и само от прагматичния избор. Защото, ако на някого му е трудно да поддържа една връзка, той не трябва да живее в нелюбов, животът е твърде кратък за това. В случая с Филип – не мога да преценя дали ще бъде нещастен със съпругата си. Хубаво е, че си дават шанс… А и Елина не е лек характер.

Днес в живота нещата сякаш се случват по друг начин – разделите са по-чести, според статистиките…

– Ами то има време, когато дойде в критическата, може да вземе друго решение (усмихва се).

Какво прави Параскева Джукелова щастлива? Какво ви кара да се усмихвате?

– Ето този любимец ме кара да се усмихвам (има предвид домашния любимец на семейството, който е настина много любвеобилен). Той е безрезервна любов. Иска обич и дава обич.

Пътешествията може би ме зареждат много. Обичам да виждам нови неща, да чета, да се информирам.

На сцената, когато се получи нещо, някакъв отскок, също се чувствам удовлетворена. Сякаш щастливите моменти, когато се случват не ги оценяваме, оценяваме ги, когато се отдалечат, когато ги изгубим.

Над какво работите в момента?

– Репетираме с едни момичета пиеса за пет жени, които са приятелки от ученическите години и всяка година се срещат за един уикенд. Различни характери, различна реализация, носи остават приятелки. Играя си представленията в Народния театър.

 

Интервюто взе Веселина Петрова
снимки: Архив тв сериал „Вина“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *