Първият истински пролетен ден е като усещането, когато за първи път момче те хване за ръка

Пролетта е един от най-красивите сезони. Обикновено я сравняваме с раждането – защото всичко отново се съживява, разцъфва, покрива се с цвят, живот, красота… Пролетта ни напомня, че винаги може да опитаме пак, ако се провалим, че винаги има време за още един цвят, още едно разлистване.

Пролетта е символ на новия живот, на новото начало, на надеждата. И затова ние я обожаваме. Защото ни събужда от студената зима, кара ни да се отпуснем, да се усмихнем, да затворим очи и да обърнем лице към живителната топлина на слънцето. А мисълта, че сигурно милиони като нас са го правили милиони години назад е наистина вдъхновяваща.

“Пролетта е начинът на природата да каже: “Време е за парти!”, беше казал приживе Робин Уилямс. А ние днес си спомняме най-красивите думи, посветени на Пролетта…

„Когато пролетта дойде, дори фалшивата, единственият проблем е как да станеш още по-щастлив. Единственото, което може да развали деня, са хората и ако успееш да се опазиш от уговорки, денят няма край. Хората винаги ограничават щастието, с изключение на малцината, които носят пролетта в себе си”. (Ърнест Хемингуей)

„Това е пролетната треска! Това е името й. И ако я прихванеш, дори не знаеш какво искаш, но тя кара сърцето ти да тръпне и я искаш все по-силно!” (Марк Твен)

„Това му е хубавото на света – винаги можеш да си сигурен, че предстоят още много пролети.” (Луси Мод Монгомъри)

„Пролетта показва какво може да направи Бог с един мрачен и мръсен свят“. (Виктор Крафт)

„След тежката зима някой не може да се насити на свежия въздух. Всяка сутрин се будех с ясното съзнание, че зимата е свършила. Нямаше никакъв знак от пролетта, нито зеленеещи гори, нито цъфнали градини. Имаше само самата пролет – пулсирането, светлината и неспокойството й, живителното чувство навсякъде – в небето, в бързите облаци, в ярката светлина, в топлия вятър, появяващ се неочаквано, импулсивен и игрив като пале, което се закача, а после ляга в краката ти, за да го погалиш.” (Уила Картър)

„Пролетта идваше… и зеленината й растеше над кафявите легла, с натъпващата зеленина, с надеждата, която всяка нощ преминаваше над тях и оставяше светещи следи по тях с всяка крачка”. (Шарлот Бронте)

„Тя усещаше магията в тихия пролетен ден, като далечен глас на магьосник, а линиите на поезията се носеха над главата й като нишки на паяжина”. (Стела Гибънс)

„Всяка пролет е единствената – вечно изумление”. (Елис Питърс)

„Първият истински пролетен ден е като усещането, когато за първи път момче те хване за ръка. Поток от топлина те залива и всичко блести със свежо, цветно сияние, карайки те да забравиш за всичко студено и сурово, сякаш зимата никога не е съществувала”. (Рикел Гудрих)

„Ако хората не се обичаха, нямаше да виждам никакъв смисъл в пролетта”. (Виктор Юго)

„Идва ли пролетта”, попита той, „Каква е тя”… „Тя е слънцето да грее през дъжда и дъждът да пада, докато грее слънце”. (Франсис Ходжсън Бърнет)

„Красивата пролет дойде, а с нея природата възвърна очарованието си и човешката душа се съживи”. (Хариет Ан Джейкъбс)

“Април запалва зелен светофар и целият свят си мисли: „Минавай!“ (Кристофър Морли)