Паулу Коелю: Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на изтъкнат инженер и ревностна католичка.

Още от младежките си години мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство.

Коелю посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват влечението на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух.

Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевноболни. Там той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Паулу Коелю никога не е бил конформист. Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, той се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода.

Коелю пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се жени. И двамата започват да пътешестват из Европа.

Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. След това пише първата си книга „Дневникът на един маг“.

През 1988 г. Паулу Коелю пише „Алхимикът“, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

Животът е основният източник на вдъхновение за книгите на Паулу Коелю. Той се сблъсква със смъртта, преодолява лудостта, експериментира с наркотици, устоява на мъчения, занимава се с магия и алхимия, учи философия и религия, чете много, губи и възвръща вярата си, опознава болката и удоволствието от любовта и търси своето място в света.

Коелю вярва, че ние носим в себе си нужната сила да открием призванието си.

Неговите книги са преведени на 81 езика и са продадени в 225 милиона екземпляра по целия свят.

Най-известният му роман „Алхимикът“, който е променил живота на безброй хора, държи рекорд със своите 65 милиона екземпляра.

Паулу Коелю е носител на 115 международни награди. Той е кавалер на ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия, а от 2007 г. е пратеник на мира на ООН.

„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“

„Един ден ще се събудите и вече няма да имате време да направите нещата, които винаги сте искали. Затова, направете ги сега!“

„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.“

„Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.“

„Вярвам в знаците… Вярвам в съдбата. Вярвам, че хората всеки ден имат възможността да узнаят кое е най-доброто решение, което трябва да вземат, във всичко което правят.“

„Достатъчно е да внимаваш, уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.“

„Успехът влиза в дома на онзи, който всеки ден повтаря: „Ще дам най-доброто от себе си.““

„Ти си онова, което вярваш, че си.“

„Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.“

„Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.“

„Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.“

„Погрешното решение ще ти посочи правилното.“

„Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек.“

„Да се радваме на настоящето,… да изживеем този миг с помощта на уроците от миналото и мечтите за бъдещето.“

„Ако си способен да видиш красотата, това е само защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.“

„Обичан и уважаван е само онзи, който обича и уважава себе си.“

„Не си губете времето да обяснявате… хората чуват само това, което искат да чуят!“

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“

„Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого – особено на самия себе си.“

„Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си.“

„Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си.“

„Наскоро открих нещо важно: истинските ни приятели са тези, които са до нас тогава, когато ни се случват хубави неща. Те се молят да успеем, радват се на победите ни. А неистинските приятели се появяват само в трудни моменти, с тъжна физиономия на „солидарност“, докато в действителност нашето страдание им служи като утеха за собствения им нещастен живот.“

„Голямата житейска мъдрост се състои в това да проумеем, че можем да бъдем господари на нещата, които се опитват да ни държат в робство.“

„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.“

„В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.“

„Всяка битка в нашия живот ни учи на нещо, дори битките, които губим.“

„Защо хората са тъжни? Съвсем просто е… Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая забравят мечтите си.“

„Човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-лошото от всички мъчения, от всички страдания.“

„Помислете добре, преди да заложите щастието си за шепа спомени.“

„Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало.“

„Енергията на прошката, която се проявява чрез любовта, ще промени живота ти към по-добро“.

„Колкото повече сърцето се приближава до простичките неща, толкова по-способно е да обича без задръжки и без страх.“

„Страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си представяме, а не по начина, по който любовта трябва да се прояви. Свободно, без ограничения, водейки ни чрез своята сила, без да ни позволява да спрем.“

„Когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.