Мистериозни истории

Подземен град и извънземно присъствие са само част от чудесата на Хухла

На 7 км от Ивайловград се намира малко селце, наречено Хухла. 12 века преди Христа мястото привлякло вниманието на тракийските жреци и те превърнали хълма в светилище.

А а водата от кладенеца, намиращ се в най-високата му точка – в лечебен феномен, познат в цял свят. Днес името на селото се свързва с не една и две неразгадани тайни.

Село Хухла е археологически комплекс от световно значение, казват местните хора, които с удоволствие разказват легендите, чути от прабабабите и прадядовците им.

Някога селото било много малко, но по римско време се разраснало и станало гъсто населено, до 1913 г., когато къщите били опожарени, а хората – изклани. Така върхът се оголил, а после селото било възкресено в подножието на върха, разказва Иван Бунков, организатор на празника „Мистериите на Хухла”.

Според археолозите, селището датира от XII в. пр. н.е. и откритото тракийско светилище доказва тези твърдения.

Християнството свързва възвишението Свети Илия с култа към светеца. Поверие разказва, че в този район се намира неговият гроб. Векове наред момите от Хухла са се качвали до малката църквичка на връх Илинден и пеели на светеца. И днес го правят.

Разказват се различни легенди, свързани с изцелителната сила на кладенеца, с тунелите, минаващи под селото, странните светлини и мистериозните същества.

Пенсионираният учител Иван Катранджиев споделил, че нощем в района се разхождали духове.

Това му го бил разказал тъстът му. Чудноватите същества не били странни животни или чудовища, а приличали на млади момци в бели дрехи, а когато котка ги прескочела, се превръщали във вампири. Често, когато хората от селото сядали да вечерят, чиниите и приборите на трапезата сами започвали да сменят местата си. И това било работа на духовете…

Друга легенда разказва за светия Наместник. Мистичното му присъствие се свързва с връх Илинден и пророк Илия. Всички върхове в Родопите, на които има вода, носят името на св. Илия, защото някога са били светилища на богове, покровители на живителната течност. Когато по земите ни дошло християнството, върховете били кръщавани масово на свети Илия, който се свързвал с водата. Легендата разказва, че всяка година по едно и също време на върха в Хухла идвал един елен, който сам се предлагал за жертвоприношение.

Веднъж обаче еленът закъснял, пристигнал, грохнал от умора. Оказало се, че не било елен, а кошута. Местните хора не изчакали естествената й смърт и я заклали. Тогава станало голямо земетресение, кладенецът пресъхнал. Затова на Илинден момите и невестите се качват на върха, палят свещи и трупат цветя върху пресъхналия кладенец.

През годините преди да бъде прокаран ток, нощем над селото се виждала ярка светлина под формата на кросно, вретено или огнена топка.

Тя стояла неподвижно известно време, а след това с невероятна сила и бързина се издигала нагоре към небето и изчезвала по посока на Гърция. Не след дълго се връщала и заставала пак над хълма. Местните хора разказват, че тогава нощта ставала много светла, всичко наоколо ясно се виждало.
Една от бабите разказала, че с очите си видяла как в нощта срещу Богоявление небето се отворило над върха и влязла светлина, сякаш златна порта се издигнала от земята до облаците. Други разказват, че са виждали златна Богородица.

Наследниците на баба Злата Тараболовата и дядо Тодор разказват, че преди време двамата на пейката пред първата къща в селото и в продължение на няколко дни всяка вечер им се явявала светлина откъм върха. В една от от годините пък от село Камилски дол се виждало „вретено“, което като мълния прекосило небето и паднало над гръцките села отсреща.

Местните обясняват с огнения гостенин всички странни явления, случващи се в домовете им. Веднъж то станало причина за счупването на очилата на една от бабите, на друга пък включило прахосмукачката, на трета светнало лампата в коридора. Тя решила да се опита до известна пророчица в Нова Загора, която я успокоила: „Имаш бодигард, винаги е до теб и те пази от беди и злини“.

Някои от жените твърдят, че сиянието около звездата било като небесна Богородица с дете на ръце, а други го оприличават на златна порта, отваряща се след Богоявление.
Светлинните видения били наречени от хората Свети Наместник. По тях дори гадаели каква ще бъде годината по това кога се е появил.

Много от тях са убедени, че става въпрос за извънземни, които имали някаква специална мисия в този район на България, който се слави със своето високо енергийно поле. В тази посока са правени редица изследвания, включително от учени от БАН, които са потвърдили, че енергията на хълма е необяснимо силна.

Най-голямата мистерия обаче си остава огромният подземен град от тунели за който тук се разказват легенди.

Той не е изследван и не е отворен за широката аудитория и туристите. Според местните, подземните богатства на тайнственият град ще се разкрият, когато хората станат готови да видят това, което се крие отдолу. Казват, че подходите се пазят в тайна от малцината просветени в мистерията.
Поверие разказва, че именно в този район се намира и гробът на свети Илия.

На 400 м под върха св. Илия има още едно свято място – водопадът. Твърди с, че от основата му тръгва тунел, който свързва водопада с подземния град. Капките вода се втвърдявали с времето и образували нещо като лава, по която и сега се процежда вода. Жителите смятат, че тя има чудодейна и целебна сила.

Местността наоколо е срутен вход на пещера. Наблизо е намерена стилизирана скулптура на войн.
Според археолози, целият хълм над село Хухла е бил място за поклонение, свързано с пречистващата сила на водата. Преди векове на върха е имало кладенец. Вдясно от водопада има естествена чешма. Водата идва по специални канали и подземни проходи от върха, които всъщност са следи от рудодобив. Геолози обясняват, че там са живеели и жреците, които някога са управлявали златодобива. Наличието на много злато обяснява и голямото количество златни маски на тракийски царе и велможи, намерени в околностите на Хухла.

Поколения хухленци са убедени, че ако си болен, само там горе на високото можеш да се изцериш.

Може би и затова хиляди поклонници идват тук от близо и далеч. Стигат до върха, до чудотворния кладенец, искат да се докоснат и до водопада. Селото си е спечелило славата на мистериозно място и туристическият поток тук е голям. Особено в дните на Богоявление. Популярен и организираният тук всяка година празник „Мистериите на Хухла”, който поддържа живи легендите. А те може би някой ден ще бъдат разкрити…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *