Проблеми винаги има. Но има и малки светлинки в тъмнината на ежедневието, заради които животът си струва

Животът ни напоследък е блудкав. Поне аз така го усещам. Потънал в калта на общата тъга, която можем смело да „минем“ под един знаменател – „коронавирус“. 

Животът ни сякаш загуби блясъка на добротата, въпреки постоянното говорене, че пандемията ни е променила.

Нищо не може да ни промени, ако ние самите не го пожелаем. Нищо, дори онзи отгоре.

От нас зависи да сме добри, човечни, отговорни. От нас зависи да се грижим за обществото, от което сме част, за природата, която обитаваме, за средата, която постоянно мачкаме и преобразяваме по безумен начин.

Наша е отговорността да живеем щастливо и да помогнем на децата си да станат хора, които могат да разчитат на себе си и които могат да следват мечтите си без страх.

Та в това кално време, на постоянно противопоставяне, хейт, тролове и какво ли още не, аз се чувствам приказно. Не заради изведнъж завалялия сняг навън, който някак нереално обърна деня от слънчев в призрачно-романтичен. Не. А заради срещата ми с българското здравеопазване.

Свикнали сме тези срещи да са изпълнени с напрежение, страх, дори ужас, заради документации, неуредици, липса на лекарства, на кадри, на пари… Свикнали сме. Да сме негативни. Но се случват и обратното. И тогава си струва да кажем „Браво“ и „Благодаря“.

Ето това искам да кажа и аз. Че на фона на цялата мръсотия, която ни залива ежедневно, има малки светлинки, които превръщат живота ни в нещо смислено.

Ето за една такава светлинка искам да споделя днес…

Защото съм… влюбена. В ръцете, отношението и професионализма на един… лекар. Мдааа. Ужасно е приятно. Да отидеш някъде, където ври и кипи от болка и надежда за здраве, и да срещнеш Човек. Ужасно нежен, внимателен, към една обикновена пациентка. Без бяла престилка зад гърба ѝ, която да я води, без познат, просто пациентка.

Влюбена съм в отношението на един български лекар, който със сигурност не разполага и с половината удобства на един лекар в друга европейска държава, но притежава сърце, професионализъм и желание да даде най-доброто, на което е способен като специалист, колкото за 10 лекари от друга европейска държава.

Та този прехвален от мен лекар е наистина много добър и ако се нуждаете от очен специалист, не се колебайте да почукате на вратата му. Казва се д-р Неделчо Горчев и спасява пациенти в „Пирогов“. Има и страхотен шеф – една симпатична д-р Праматарова, също толкова сърцата и добра.

Сигурна съм, че и вие имате някоя своя светлинка, която ви е направила живота по-смислен. Ами нека говорим за тях. Не за мръсотията. А за светлинките. Светлинките, заради които си струва да живеем и да вървим напред.

От нас зависи мръсотията да става все по-малко и по-малко. Нека не го забравяме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.