КултУраНовинки

Райко Алексиев: На 20 години жената прилича на ръченица, на 40 години е валс, от 45 нагоре – старинен кадрил

Днес се навършват 130 години от рождението на Райко Алексиев, български художник, карикатурист, писател хуморист и журналист.

Той е автор на първия български рисуван филм, на първите фотоколажи в българския периодичен печат, на първия вестник с нечуван за времето си тираж от 50 000 екземпляра. Именно благодарение на него е открита първата галерия на Съюза на българските художници.

Райко Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Първата си карикатура публикува, когато е 15-годишен във вестник „Въртокъщник“. На 16-годишна възраст става редовен сътрудник на „Българан“ и вестник „Смях и сълзи“.

Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи рисуване като извънреден студент в художествената академия, в София.

Той е едва 20-годишен, когато през 1913 година негов пейзаж е включен в Изложбата на младите и бива харесан от царица Елеонора.

По същото време публикува първите си карикатури. В следващите години  те могат да бъдат намерени на страниците на хумористични издания като „Смях“, „Маскарад“ и „Людокос“. Фра Дяволо напълно разкрива своя талант в създадения от него през 1932 година седмичник „Щурец“.

„На 20 години жената прилича на ръченица, на 40 години е валс, от 45 нагоре – старинен кадрил“. (Райко Алексиев)

Първата си самостоятелна изложба с рисунки и карикатури прави през 1914 г.

Участва в Първата световна война като военен художник, където на фронта в Македония през 1915-1916 г.  рисува цикъл от рисунки. Представя ги в София в самостоятелна изложба „Картини и скици из Македония“.

„Райко Алексиев превръща хумора и сатирата в своя пожизнена творческа платформа, в идеология… Пред томчетата в лавицата Райко Алексиев предпочита ежедневното кръвообращение на пресата. „Смях“, „Людокос“, „Балканска трибуна“, „Камбана“, „Македония“, „Аз знам всичко“, „Литературен глас“, „Развигор“, „Дневник“, „Зора“, „Миро“, „Слово“, Рибарски преглед“, това са вестници, където неговото участие е оставяло трайни дири…“, казва за него Радой Ралин, пише БТА.

Сн.: Дом на хумора и сатирата, Габрово

Райко Алексиев е автор на първия български рисуван филм, прожектиран през декември 1915 г. в кино „Модерен театър“.

Автор е на стихотворения, сатирична публицистика, смешни случки, „мъдрости“, „закони“, „прилики и разлики“ и на над 5000 карикатури с остра политическа и обществена ангажираност. Прави проекти за пощенски марки, рисува проекти за корици на списания и книги, на пощенски картички, изготвя емблемата на Военновъздушните сили. Участва със свои картини и пейзажи в общи изложби. Негови хумористични произведения се четат по радио „София“.

След Първата световна война, заедно с Йордан Мечкаров – тогава председател на Съюза на писателите, купуват къщата на д-р Серафимов и създават Дом на изкуствата – привлекателен център за културните дейци и средище на интелектуалния елит на София по това време. Дълги години Райко Алексиев е  години председател на Дома на изкуствата.

През 1925 г. участва, заедно с педагога Марин Влайков и Димитър Подвързачов, в съставянето на читанки за второ, трето и четвърто отделение. Читанките са богато илюстрирани от художника. Той е привлечен в комисията на Министерството на народното просвещение за изработването на програми за обучението по рисуване, ръчна работа и ръкоделие.

Въпреки че не завършва художествената академия, Райко Алексиев не само става член на Съюза на българските художници, но и неколкократно е избиран за председател на творческата организация през 30-те и 40-те години на XX век. По негова инициатива Съюзът на българските художници се сдобива с първата си галерия в София.

След 9 септември 1944 г. Райко Алексиев отказва да напусне страната,  смятайки, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. „На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“, казвал той.

На 11 септември 1944 г. е арестуван в писателското кафене на бул. „Цар Освободител“. Издъхва на 18 ноември 1944 г. През 1945 г. е осъден посмъртно от шести състав на Народния съд посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда, по което са подсъдими писатели, художници и журналисти. Присъдата е отменена след 1990 година.

Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“, а през 2002 г. на негово име е учредена национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от Община Пазарджик.

„Жената и танците

Жената до 20 години е танц-кръжок за проучване хватките и стъпките.
На 20 години наподобява на ръченица. Играе бясно и изморява възрастните играчи.
На 25 години – „ Кокарача “, колкото повече се играе, толкоз повече се учи и може да се играе всекога, когато се пожелае.
На 30 години – фокстрот. Много елементарно се схваща. Нужна е единствено учтива покана от страна на кавалера.
На 35 години – танго. Играе се гладко, не лудешки, само че по тази причина пък доставя наслаждение, дори и на околната среда.
На 40 години – валс. Дълго се играе и доставя наслаждение единствено на опитни играчи.
От 45 години нагоре – старинен кадрил – не се планува в стратегиите на никой бал.“

Снимки: Държавен архив Пазарджик; ДА „ Архиви “

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *