Развивайте ума, мислете с главата си, съмнявайте се, пазете приятелите си, живеем в страшен свят

Преди да дойде 2020 г. винаги съм мислила, че имам нормални, здравомислещи хора около себе си. Просто, защото аз съм такава. Но пандемията от коронавирус ни показа, че хората могат изключително лесно да бъдат уплашени, манипулирани, управлявани.

Книгите и научно-фантастичните книги станаха реалност, а на нас ни се наложи да оцеляваме в среда, за която не бяхме подготвени.

Човечеството е мързеливо от стотици години. Някъде повече, другаде по-малко. Днес вече не е достатъчно да виждаш цветовете, за да оцелееш, защото нищо не е само черно или бяло. Трябва да мислиш, да сравняваш, да търсиш онова, което е между редовете, да можеш да вземаш решения. За себе си. Те могат да бъдат различни от решенията на мнозинството, но ще ти помогнат да оцелееш.

Това е. Днес индивидът е подложен повече от всякога на стрес. И на странен технологичен неестествен подбор.

Медиите са повече от пропагандна машина. Социалните мрежи бълват т.нар. фейкове. Всичко е подчинено на някаква цел. И за всичко се налага да помислим, преди да кажем, „да“, ок, ще направя така.

Затова е изключително важно да научим децата си да мислят, да се съмняват. Чичкото, който дава бонбон на улицата, може да е обикновен чичко, но може да е педофил, извратеняк, пласьор…

Приятелчето, което ни подарява книга, може да има нещо друго наум. Смисълът не е това, което беше. И совите също.

Научете децата да си мислят и да вземат решения, които са добри за тях. Да могат да виждат нещата в перспектива. И да се обграждат с добри хора, с добри приятели. Да откриват добрия смисъл. Да не минават през живота само по повърхността.

Трудно е, знам. Но само така ще оцелеем.

Вчера беше коронавирус, война, после ще са амеби, утре ще е нещо друго… Опасности днес дебнат на всяка крачка. И те не са само на улицата. Вече не.

Светът стана твърде неспокойно и опасно за нас, човеците, място за живеене.

Изкуствен интелект, смъртоносни вируси, тайни планове. Вече всичко това не звучи като научна фантастика. То е тук и ние трябва да бъдем подготвени за него. Да излезем от удобните си обувки, в които сме спали десетки години и да започнем да мислим. С главите си. Ако искаме да оцелеем. Поне, докато е възможно.

Честно да ви призная, не знам дали мога да бъда оптимист за човечеството. Но ми се иска.

Това е едно понеделнишко напомняне. Бъдете здрави. Мислете. И бъдете.