Рей Бредбъри: Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!

Рей Бредбъри е автор на една от любимите ми книги – „Вино от глухарчета“. Ако не сте я чели, непременно го направете. Краят на лятото е много подходящ момент.

Рей Дъглас Бредбъри е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании.

Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката „Карнеги“ в Уокигън.

Произведенията му „Вино от глухарчета“ и „Чувствувам, че идва нещо зло“ описват Уокигън под името „Зеления град“ и са полуавтобиографични.

Бредбъри завършва Лосанджелиската гимназия през 1938 г., но решава да не постъпи в колеж. Вместо това започва да продава вестници на ъгъла на „Сют Нортън“ авеню и „Олимпик“ булевард.

„Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.”

„Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”

„Първият урок, който ти дава животът е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак.”

„Най-голямата тайна на творчеството е да се отнасяте към идеите си като към котки – просто ги накарайте да ви следват.

 „Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш.”

„Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.”

„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.“

„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.“

„Всеки човек в себе си е сам.“

„Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!”

„Знаете ли защо учителите ме използват? Защото не съм искрен. Говоря с метафори. Всяка една от моите истории е метафора, която може да се запомни.”

„Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре”.

„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно.”

„Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да „отидем” във Вселената и сами да намерим Бог.”

„Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно.”

„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях.”

„Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!“

„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.”

„Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.”

„Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.”

„Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.