Ремонт на ремонта: или защо се напука асфалтът на Лъвов мост?

Ремонт на ремонта. Това правим ние, една от най-бедните държави в ЕС. Вместо да използваме народните пари разумно, да строим качествено и да бъде упражняван съответния контрол, ние хвърляме луди пари в дупките, по които ходим ежедневно.

Най-бедната държава в ЕС, но твърде вероятно – с най-богатите държавници.

Вчера социалното пространство вреше и кипеше от случая с нелепо загиналото момче, имало неблагоразумието през февруари да стъпи с мокра обувка на улицата. Просто там една фирма е поставила един кабел – незаконен, който пък е снабдявал законно с незаконен ток незаконно поставени обекти… Пародокс до парадокс, мила моя майно льо.

Днес новината отново е в същия цвят – на наакано. Този път тя е свързана с резултата от един наскоро ремонтиран обект – Лъвов мост. Една от гордостите на общината. В асфалта там зеят пукнатини все едно сме преживяли земетресение от 5-6 степен. От 2014 година се извършва пълна реконструкция на стойност 21 млн. лева, чрез която мостът става почти напълно пешеходна зона, споделяна само с трамваите.

Пари, взети от джоба на всички нас, наречени с любимата ми думичка „данъкоплатци“. Защото ние сме само това – дойни крави за данъци и глоби, които нямат права, имаме само задължения. Кметът Йорданка Фандъкова съобщи по Би Ти Ви, че е разпоредила проверка. Обаче не ви ли се струва, че от известно време тя само това прави – разпорежда проверки. Проверка, а след проверката – нищо. Всичко потъва в бездънната яма на безотговорността и безнаказаността.

Без значение дали става въпрос за безхаберие, отнело човешки живот, или безхаберие, бръкнало в джоба на шофьор, който си е потрошил колата в поредната яма.

Въпросът обаче е докога? Докога все така ще я караме, скъпи ми смехурковци?