Шарлот Бронте: Не заслужаваш да си роден, ако не използваш живота си!

Шарлот Бронте е родена на 21 април 1816 в Торнтън, Йоркшир, Англия. Отгледана е в строг англикански дом от баща си, който е свещеник, и религиозната си леля.

Преподава в девическо училище. А в един момент заедно със сестра си Емили обмислят да открият свое собствено. През 1842 г. сестрите заминават за Брюксел, за да учат езици и училищна администрация.

В белгийската столица Шарлот се влюбва в женен директор – преживяване, което тя пресъздава в последния си роман „Вийет“ (1853). Завръщайки се в Хоторн, сестрите се опитват да реализират мечтата си и да отворят свое училище, но не могат да привлекат ученици.

През 1846 г., Шарлот случайно открива стихотворения, написани от Емили – оказва се, че и трите сестри тайно пишат. Те публикуват своя стихосбирка под псевдонимите на „братя  Карър (Шарлот), Елис (Емили) и Ектън (Ан) Бел“. Само две копия са продадени, но издателите проявяват интерес към работата на талантливите момичета.

Шарлот публикува първия си роман – „Джейн Еър“, през 1847 г. под псевдонима Карър Бел. Книгата е полу-автобиографична, като тя използва посещаваното от нея училище като прототип за училището, описано в книгата. Романът на Емили „Брулени хълмове“ и този на Ан – „Агнес Грей“ са публикувани по-късно през същата година. Успехът на Шарлот се повтаря и с „Шърли“ през 1848 г. и с „Вийет“ през 1853 г.

Смъртта на семейство Бронте е почти толкова забележителна, колкото е тяхното литературно наследство. Брануел и Емили умират през 1848 г., а Ан – на следващата година.

Останала сама, Шарлот се грижи за болния си баща и се омъжва за Артър Бел Никълс през 1854 г. Писателката умира бременна, малко след като сключва брак – на 31 март 1855 г. в Хауърт, Йоркшир, Англия (на 38 г.). Първият роман, който тя пише – „Учителят“, е публикуван посмъртно през 1857 г.

„Животът ми се струва прекалено кратък за подхранване на омраза и отчитане на всяка грешка.“

„Жалко е, че понякога дори да направиш най-доброто, на което си способен, не е достатъчно.“

„Животът е конструиран по такъв начин, че едно събитие не може и няма как да съвпадне с очакванията.“

„Плачът не показва, че си слаб. Още от раждането той е индикация, че си жив.“

„Аз не съм птица и никоя мрежа не може да ме оплете. Аз съм свободно човешко същество с независима воля.”

„Неспокойният ум е неудобна възглавница.”

„Животът е устроен така, че това, което се случва, няма и не може да се припокрие с очакванията.”

„По-добре без логика, отколкото без чувства.”

„Да си верен на традицията не е същото като да си верен на морала.”

„Дай му достатъчно дълго въже и той ще се обеси сам.”

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.”

„Предразсъдъците, както е добре известно, се изкореняват най-трудно от сърце, чиято почва не е облагородена от образованието. Там те растат силни като плевели между камъни.”

„Истинският ентусиазъм е хубаво чувство, на чийто блясък се възхищавам всеки път, щом го зърна.”

„Поглеждай два пъти преди да пристъпиш.”

„Не заслужаваш да си роден, ако не използваш живота си.”

„Несподеленото щастие не може да се нарече щастие. То няма вкус.”

„Хората ни съдят според успеха на нашите действия. Бог съди самите действия.”

„Интелектът и подходящото образование осигуряват независимостта на духа.”

Снимки: Уикипедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.