Силви Вартан: В България се научих да обичам всичко, което обичам и досега!

Силви Вартан е родена на 15 август 1944 г. в софийското село Искрец. Има по-голям брат – Еди. Прекарва първите седем години от живота си в страната. Тя описва това време като едни от най-щастливите години в живота си.

Баща ѝ Жорж, арменец, роден във Франция, успява да емигрира с цялото семейство от България.

На 24 декември 1952 г. семейството й пристига в Париж, където седемгодишната Силви остава заслепена от всичко, което вижда.

„Всичко беше толкова празнично украсено, в сравнение с мрачната София, Париж блестеше така, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи“, спомня си тя.

Няколко години четиримата живеят в една хотелска стая.

„За мен любовта е най-важното. Тя ти се дарява, ако си с късмет да имаш страхотни родители. Някой ще реагира – лесно е да се каже, когато ги имаш. Да, но нека споделя нещо лично. Когато във Франция бях на 7, изживяхме 4 години в една хотелска стая. Нямахме пари, но имахме всичко – свобода и любов“, казва Вартан пред БНТ.

Брат ѝ Еди успява да си създаде връзки и да започне работа в музикалните среди. Благодарение на това по-късно семейството се премества в самия Париж, а Силви записва първата си песен в дует с Франки Жордан. Така през 1961 г. Вартан става звезда, а малко след това издава и първата си плоча.

Силви Вартан има издадени десетки албуми, участва и във филми.

Има две деца – Дейвид Холидей и Дарина Скоти.

От 1965 до 1980 г. е омъжена за Джони Холидей.

 

В момента живее с втория си съпруг Тони Скот.

Вартан има „необикновена връзка“ с майка си. „Затова за мен България е страната на любовта, на спокойствието, на безгрижието“, казва тя пред Нова телевизия.

„Разбира се, в мисълта на всеки първата дума е глаголът „обичам“, който свързваме със страстта, с нежността, с всички чувства. Да обичаш е огнено, силно, кръвно, но се отнася и до дълговечността и дълбочината на чувствата. Наистина любовта трябва да бъде поддържана, но не бива това да се превръща в тегоба! Ако са необходими усилия, нищо не се получава.“

„Противоположните темпераменти могат да си въздействат, да се привличат, но същинска любов изпитваме единствено ако сме от едно тесто.“

„Любовта е като цигара. Като изгасне, можеш да запалиш друга. Но трябва да се намери добрата цигара, за да не се превърне сърцето в пепел.“

„Отсъствието е непоносимо, жестоко е за онези, които остават. Във всекидневието то е най-тежко. Когато човек обича едни хора, изпитва потребност те да са до него.“

„Привързвам се. И като се привържа, е много силно. Това е следствие от любовта и същевременно – раздвояващо чувство, тъй като ограничава свободата. Човек се привързва поради потребността от самозащита, за да отхвърли края на живота, за да не страда повече.“

„Първият ми музикален спомен е особеният звук на дядовия акордеон – това беше инструментът на мъжете в рода ни, баща ми и брат ми също свиреха. Всеки път, когато нашите канеха приятели, баща ми пееше и свиреше на акордеона. Затова ставам много сантиментална, когато чуя акордеон.“

„В моето съществуване животните винаги са заемали важно място. Имала съм много! Канарче, менат, заек, рибка, костенурка, котки и кучета. Винаги съм гледала на тях като на членове на семейството и съм страстна защитница на техните права.“

„Моите родители ми внушаваха уважението и смелостта, без да се забравя щедростта. Това е, което и аз съм се стремила да предам на децата си.“

„При всяко положение да отгледаш деца е трудно, независимо дали човек има пари, или не. Родителите ми се трудеха денонощно за мизерни заплати, обаче от време на време майка ми, за да ми достави удоволствие, си позволяваше излишество.“

„Каква е нашата сложна и двусмислена връзка с парите? Те са фактор за свобода, това е безспорно, и все пак са източник на мошенически комбинации и на социално неравенство.“

„Парите не са ценност, те са средство. Всичко, което получавате в живота си, е взето назаем. Нищо не е сигурно и от днес за утре всичко може да отлети.“

„Още като дете винаги съм си мечтала да стана артистка; от най-ранните години растях с тази мечта, без да мисля за известността и за парите. Когато започнах да пея, осъзнах този друг аспект на занаята: известността и последствията.“

„Славата е бляскавият траур на щастието.“

„Изкуството е най-чудесният начин човек да запази детския дух. Артистите, които ми въздействат, са онези, които съумяват да забравят сами себе си, както това става при децата. Да играеш – това е да се откъснеш от настоящето, да се отдръпнеш назад, нагоре. Да бъдеш някой друг и да си бъдеш сам себе си: една невероятна залъгалка, на която са способни единствено децата!“

„За мен да съм на сцена и на екран е удоволствие, което открих, когато бях на 6 години, откакто се снимах във филма „Под игото“ в България. В България се научих да обичам всичко, което обичам и досега.“

„Никога не си мисля за цената, която трябва да платя за някое свое решение. Винаги слушам моя инстинкт и сърцето си.“

Снимки: YouTube, стопкадър, Инстаграм