Спас Кьосев: Най-важното в живота на мъжа е да знае за себе си кой е той

Спас Кьосев е едно от любимите ни лица на БНТ. Позитивен, с невероятно чувство за хумор, професионалист от класа. Започва да води новинарската емисия в сутрешния блок и половин година след това, едва 21-годишен, става най-младият водещ на централни новини в историята на БНТ, като партньор на Радина Червенова. През декември 2007 г. Спас започва да работи и по реалити шоуто „БНТ-такси“, чийто автор и водещ е. И баща на две деца.

Попитахме го как се е променил животът му в пандемията и как се справя с отговорностите на баща…

Здравей, как се чувстваш?

– Като компютър след токов удар! Коронавирусът ни спря тока и сега чакаме рестарта, за да видим кой е бил последният ни SAVE – кои файлове са останали и кои са изтрити. Иначе „Продължаваме напред !“, както се казва.

Какво се промени в живота ти – твоя и на семейството ти, от първия локдаун досега?

– Цялото ми семейство изкара коронавируса и сега се срещаме по-свободно помежду си. Вече не сме толкова опасни един за друг.

Казват, че каквото не е било съобщено по телевизията, то не се е случило – ти как мислиш?

– Това отдавна вече не е така. Телевизията отдавна не е нито първият, нито последният източник на информация и традиционните медии са все по-притиснати да се съобразяват с този факт.

Имаме ли достатъчно добри новини днес и отделя ли им се достатъчно внимание в медиите?

– Новините са такива, каквито са. Не можеш да си ги измисляш. Въпросът е къде поставяш акцента, когато разказваш деня. От една страна – за мен винаги е било безсмислено в новините да броим труповете по цялото земно кълбо – „Тук умряха толкова, там загинаха толкова , жертвите вече станаха еди-колко си…“ – сякаш смъртта е най-важното нещо в живота ни! Не, не е! Много по-важно е как си живял, какво си направил, отколкото как си умрял, а понякога и дори кога си умрял. От друга страна – не можем и да се заблуждаваме, че живеем в свят на пеперуди и цветен нектар, защото и това не е така. Въпросът е да ползваме лошите новини не като оправдание, а като вдъхновение да променим нещо, да не ги оставяме просто като констатации.

Кои са любимите ви предавания?

– Жена ми гледа риалити програми. Пускаме на децата образователни детски филми. Контролирано – по 1 час на ден. Естествено, аз следя какво се случва. Сега дори ми е още по-лесно, защото добрите телевизионни постижения сами те намират, чрез интернет.

Има ли новина, която си съобщил и която помниш до днес?

– В новогодишната нощ на 2006-та срещу 2007-ма година участвах в празничната програма на сцената на площад „Александър Първи”. Бях сред групата новинари, които в 0.00 часа първи обявихме от сцената, че България вече е член на ЕС.

В автобиографията ти, в частта с образованието, стоят маркетинг и режисура – какво те привлече към телевизията?

– От малък обожавам историите – да ги събирам и да ги разказвам.
И маркетингът, рекламите, и режисурата, и телевизията разказват истории, споделят преживявания, описват света, опитват се да го обяснят, да го моделират, да го променят.

Питал съм се – какъв е проблемът на съвременното българско кино? Според мен, проблемът е, че години наред то ни разказва една и съща мрачна история за необикновени хора, в смисъл, такива с необикновена съдба – наркомани, сираци, бедни, изоставени, които полагат огромни усилия, за да постигнат в крайна сметка някакви обикновени и нормални неща – да си намерят партньор, да изградят семейство, да започнат да се образоват, да развият таланта си.

Според мен е крайно време да започнем да си разказваме истории за обикновените, нормални хора, които правят необикновени неща.

Те са героите, от които имаме нужда. Защото светът се променя не от тези, които цял живот просто се стремят да постигнат нормата, а от тези, които я надскачат. Искам да разказвам такива истории с моята телевизия!

Как успяваш да се справиш с натоварването? Остава ли време за бащата Спас Кьосев?

– Жена ми Поли държи фронта геройски вкъщи сама, когато ме няма. При ситуация с две малки деца, просто следваме законите на природата – децата са премиери, майката е министър на вътрешните работи, а бащата на външните работи.
Когато не работя, гледам да прекарвам всяка секунда с децата си, още не знам обаче доколко е здравословно това. Като пресни родители се радваме на децата си денонощно, в смисъл, радваме им се и през нощта, защото не ни дават да спим.

А време само за теб – за твоите хобита и страсти?

– Нямам никакво време за себе си. Засега единственото място, където можеш да избягаш от всички е банята. Но дори и тогава се случва някой да влезе, за да вземе детското гърне, например.
Всички хобита са на пауза и само си представям как отново ще започна да се занимавам с тях. Трупам в главата си планове, проекти, оборудвам се с нужните инструменти и толкова, всичко свършва там.

Какво е щастието за теб?

– Най-доброто определение за щастие, което съм срещал досега е „щастието е усещането, че се движиш в правилна посока“. Щастие е да си убеден , че си направил всичко, което можеш, за да постигнеш нещо. А малката форма на щастието, или това, което често забравяме по пътя към него, е насладата от живота, но не в хедонистичния смисъл, а да си доволен от това, което имаш – смирението, към което ни призовава религията.

А любовта?

– Любовта има прекрасни странични ефекти! Но сама по себе си, ако е истинска и осъществена, е и най-ирационалното и самоунищожително нещо в живота. За да обичаш някого, се отказваш от себе си и се надяваш човекът срещу теб да го разбира и ползва правилно.

Най-важното нещо в живота на мъжа е…

– Оценката на жена му. Както казваше Джоко Росич – да има кой да ти каже „Браво! Страшен си!“ Стига да е вярно, разбира се! Най-важното в живота на мъжа е да знае за себе си кой е той и кой не е.

Рецептата ти за семейно щастие?

– Да вярваш „в“ и да се доверяваш „на“. Да не се налага да се обясняваш. Да получаваш и да даваш подкрепа и вдъхновение.

А най-важният съвет, който би дал на децата си?

– Можеш да излъжеш всеки, но никога не можеш да излъжеш себе си. Не прави неща, от които после ще те е срам. Прави каквото искаш, но винаги бъди готов да платиш цената на всяко свое действие.

Интервюто взе: Веселина Петрова
Снимки: личен архив