Справедливият несправедлив модерен свят: за правото да живееш
Всеки ден повтарям на сина си, че е щастлив, че се е родил точно тук. Защото можеше да се роди някъде другаде, където изгревът на слънцето не носи надежда и радост за още един страхотен ден. Където по-силните малтретират по-слабите, законът не съществува като понятие, а парите ти дават цялата власт над душите и телата.
И да, светът не е справедливо място. И ние, като хора, трябва да сме много по-непримирими към това, което се случва. Защото позволяваме някъде някой да третира други хора като стока, като парче месо.
В бедняшките квартали на Кения, например, търговците на вода подмамват младите момичета и ги изнасилват, за да има дадат да… утолят жаждата си. Представяте ли си го?
Конституцията на Кения реално гарантира правото на достъп до безопасна вода и адекватни санитарни стандарти на всички граждани. В бедняшки квартали като Кибера обаче това е далеч от реалността. Там е нормално да „платиш“ за чашата живителна течност с тялото и душата си.
„Повечето от нашите деца биват подмамвани да правят секс за вода, след което извършителите правят снимки и видеоклипове на тези действия“. Това разказва майка пред „Дойче веле“. Наскоро 16-годишната ѝ дъщеря е била сексуално насилена от няколко мъже, докато търсела вода за пиене. Кибера е най-голямото бедняшко гето в Африка.
Същата тази Африка, същата тази Кения, в която ние, прехвалените демократи, модерните, свободни хора, ходим, за да разгледаме природата, красотата на животинския свят… Любопитно ми е как ще се почувствате, докато, наслаждавайки на плодовете и красивите гледки, пред вас изнасилят 16-годишно момиче, тръгнало да търси… вода? Ще ви трепне ли нещо или просто ще се обърнете на другата страна и ще продължите да си правите селфита?
Светът, в който живеем е толкова див и безсмислен, колкото е бил и във времената, когато са избивали индианци, рая, когато едни хора са убивали други, защото не са били достатъчно чистокръвни.
Светът не се е променил на духовно ниво. Просто технологично се движи напред.
Сега избиваме с биологични оръжия. Но ръцете ни са все така изцапани с кръв. И ние всички сме виновни за изнасилените момичета в Кения. За тежкия живот в страните, където жените нямат право да показват лицата си. Където убиват с камъни, защото си „прегрешил“.
И не е само Кения. Местата, на които има тъмнина, са много. Но ние сме щастливи, защото ходим на СПА, ядем кралски скариди и пътуваме до Занзибар, за да си качим снимки в Инстаграм. И си живуркаме така – затворени в собствената си радост и неблагодарност за онова безценно нещо, което притежаваме. Свободата. Свобода, която на много места по света е непостижима мечта.
И трябва да ни е грижа. И да учим тези след нас. Че светът е едно голямо цяло. И че във всяко негово кътче трябва да има справедливост, свобода и уважение на личността.И трябва да сме непримирими. И да задаваме въпроси. И да изискваме. Затова има съюзи, правителства, световни организации. Това не трябва да бъдат просто едни големи машини за пари, а реални инструменти за борба със световния глад и робството – физическо, духовно, финансово.
