Сюзън Сарандън на 76: Колкото по стара ставам, толкова по-малко мисля как изглеждам!
Сюзън Сарандън или Сюзън Абигайл Томалин е родена на 4 октомври 1946 г. в Ню Йорк. Баща ѝ е телевизионен продуцент, майка ѝ – певица в нощен клуб.
Тя е и най-голямата в компанията от четирима братя и още четири сестри.
Фамилията Сарандън получава от първия си съпруг – актьора Крис Сарандън. Омъжена е за него от 1967 г. до 1979 г.
Тя очарователна и това не остава скрито за режисьорите. Те често попадат под влиянието на прелестното ѝ, женствено излъчване. Затова и животът ѝ е изпълнен с романтични връзки, емоционални драми и разочарования.
Имала е връзка с Дейвид Боуи, а от италианския режисьор Франко Амури има дъщеря – актрисата Ева Амури.
Любовта на живота ѝ обаче е с 13 години по-младия от нея Тим Робинс, на когото ражда двама сина.
Получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса за филмите „Атлантик сити“ (1980), „Телма и Луиз“ (1991), „Миро Лоренсо“ (1992) и „Клиентът“ (1994). Печели и наградата БАФТА за най-добра актриса в главна роля за „Клиентът“.
Но черешката на тортата в кариерата ѝ e филмът „Осъденият на смърт идва“. Той носи на Сюзън „Оскар“ през 1996 г.
Ето няколко нейни мисли за живота…
„Все още съм актриса, просто не знам как да отказвам.“
„Да играеш в театъра – това е, като да правиш любов. А снимките в киното по нещо приличат на мастурбация“.
„Колкото по стара ставам, толкова по-малко мисля за това, как изглеждам, и повече за това, което правя.“
„Да сърцето е просто мускул. Но то е устроено като всеки друг мускул: колкото повече го използваш, толкова по-голямо става то.“
„Не вярвам в брака. Вярвам в любовта и доверието, но не вярвам в брака. Бракът са много адвокати, но не и влюбени. Не ми се нрави това усещане за брака – хората встъпват в някаква длъжност и вече са подчинени един на друг. Аз просто искам да се събудя до човека, който съм избрала.“
„Наистина ли жената трябва да избира между това да е ледена кралица – интелектуалка или уличница? Няма ли някакъв начин да бъде и двете?“
„Смятам, че жените имат право да правят каквото си искат с телата си, стига това да ги кара да се чувстват добре.“ (относно пастичните операции)
„Когато не съм щастлива, то е защото съм загубила перспективата и неща, които няма да имат значение след пет години или дори след пет минути, са ме превзели.“
Не знам за вас, но аз още помня „Телма и Луиз“ – първия път, когато го гледах, бях в гимназията. Естествено на голям екран във Фестивалния комплекс на Варна. И тогава бях вдъхновена и покорена от двете диви и неподвастни на законите жени в лентата. Искаше ми се и аз да съм такава… А за Сюзън, мисля, че тя още пази това непокорно пламъче в себе си.
Фотокредит: Уикипедия
