Татяна Лолова: Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш!
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев.
Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
На 22 март 2021 г. малко след 21 ч. Татяна Лолова си отива от земната сцена – на 87-годишна възраст от мозъчносъдово заболяване в болница „Пирогов“.
Днес си спомняме за голямата ни актриса…
„Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: „К‘вото съм направила, сама съм си го направила!“. На тези хора им викам: „Блазе ти“. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.“
„Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.“
„Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите.“
„Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.“
„Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.“
„Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.“
„Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.“
„Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.“
„Аз не съм високо религиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.“
„Не съм звезда, аз съм слънце.“
„По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.“
„Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.“
„Всички казват, че зад един успял мъж, стои една силна жена. Когато имам успехи, зад мен стои моят силен, добър, прекрасен, пълен с хубави качества мъж. На всичкото отгоре красив и младолик. Дори не съм мечтала за такъв!“
Има много награди: Заслужил артист (1972), Народен артист (1986), Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963), две награди на Съюз на артистите в България за женска роля, „Аскеер за женска роля“, „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977), Наградата за женска роля за ролята на Ангелина във филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992), Орден „Стара планина“.
