Тери Пратчет: Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да не направиш нищо

Световноизвестният сатирик-фантаст сър Тери Пратчет е роден в село Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания, на 28 април 1948 година.

От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ The Hades Business е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 година – в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика.

Първият му роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 г. А първата книга от поредицата „Светът на Диска“ – „Цветът на магията“, излиза през 1983 г. Оттогава издава средно по две книги на година.

Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи. През 1998 г. е отличен от английската кралица заради постижения в литературата.

На 11 декември 2007 г. той публично обяви, че страда от ранен стадий на болестта на Алцхаймер. По-късно прави сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта и заснема предаване за телевизия Би Би Си, проследяваща опита му с болестта.

След дълга борба с Алцхаймер авторът умира на 12 март 2015 г. в дома си, заобиколен от семейството си.

До декември 2007 г. е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика.

Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 г. печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“.

Книгите на Пратчет са извор на прозрения за живота, които няма как да не ви накарат да се усмихнете.

„Много е важно да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.” („Магизточник”)

„Злото начева тогава, когато почнеш да бъркаш хората с неща.” („В черно като полунощ”)

„Ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.” („Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”)

„Ей, помисли – за какво са правилата? За да обмислиш добре как да ги нарушаваш.” („Крадец на време”)

„Ако вярваш в себе си… и не се отказваш от мечтите си… и следваш пътеводната си звезда… пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.” („Волният народец”)

„Времето е наркотик. Твърде много от него те убива.” („Малки богове”)

„Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета и затова го сглобяваш по откъслечни реплики.” („Подвижни образи”)

„Кафето е само начин да откраднеш време, което по право принадлежи на малко по-старата ти личност.” („Туп!”)

„Дори да ти е ясно как става, пак си е магия.” („Волният народец”)

„Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи* — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва. *Т. е. всички.” („Добри поличби”)

„В какво съм вярвал винаги? Общо взето и горе-долу, ако човек живее правилно, не както го учат някакви си жреци, а според онова, което е честно и почтено в душата му, накрая, тъй или иначе, всичко ще се нареди добре.” („Малки богове”)

„Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, на което се молиш.” („Смрък”)

„В сравнение със забавлението, радостта е като дълбоко море спрямо локва. Това е чувство, което трудно може да бъде удържано.” („Шапка, пълна с небе”)

„Защо заминаваш? За да можеш да се върнеш. За да можеш да видиш родното място с нови очи и още повече краски. А и хората те гледат с други очи. Да се върнеш там, откъдето си тръгнал, не е същото като никога да не си заминавал.” („Шапка пълна с небе”)

„Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да мога да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно.” („В черно като полунощ”)

„Понякога стъклото засенчва дори диамантите, защото за разлика от тях има какво да доказва.” („Истината”)

„Винаги има приказка. В действителност всичко е приказка. Всеки изгрев на слънцето е приказка. Промени ли се приказката, променя се и светът.” („Шапка, пълна с небе”)

„Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да не направиш нищо.” („Смрък”)

„Брачната връзка винаги се състои от двама души, които са готови да се закълнат, че само другият хърка.” („Петият слон”)

„И какво биха били хората без любов? – „РЯДКОСТ“, отговори Смъртта.” („Магизточник”)