Валентина Мизийска: Много по-лесно е да останем заедно, отколкото да преминем през периода на раздялата

Познавам Валя Мизийска от първата година на Природо-математическата гимназия на Бургас. Тя беше талантливо момиче, със страст към писането. И ето че сега държа в ръце първата ѝ книга със заглавие „Трети шанс„.

Валя има дълъг стаж в писането на текстове, омъжена е за актьора и тв водещ – Васко Мавриков, двамата възпитават три дъщери. Говорим си за живота и шансовете, за любовта и доколко трябва да прощаваме…

Здравей, Валя? Наскоро излезе твоята книга „Трети шанс“. Как реши да разкажеш точно тази история?

– Обичам да чета книги и да гледам филми за човешки взаимоотношения, но още повече обичам да пиша за тях. Имам навика да си водя бележки за интересни разговори и събития – понякога се вдъхновявам да ги разгърна в някаква история.

Във връзка с една емоционална криза с мъжа ми започнахме да посещаваме семеен терапевт – беше невероятно изживяване, след почти всяка сесия си имах куп откъси от диалози, които си записвах.

Един ден осъзнах, че от това може да се роди чудесна история, да не говорим, че писането ѝ ме караше да се чувствам страшно удовлетворена и като човек, и като автор. И ето – романът „Трети шанс“ е вече факт.

Не е ли твърде безотговорно към самите нас да даваме трети шанс – вторият не е ли достатъчен?

– Даването на втори шанс в отношенията е най-малкото, което можем да направим в името на уважението и на любовта, в която щастливо сме плували някога и на която сме залагали да продължава дълго. Към третите шансове обаче трябва да се отнасяме много сериозно, защото заради сантимент рискуваме да затънем в една спирала на понасяне на огорчения и даване на прошка, с което да продължим да живеем, докато напълно изключим, че сме можели да бъдем по-щастливи с някой друг. Никога не бива да забравяме, че независимо от поредността на шанса, ние го даваме не само на провинения, но и на себе си.

Казват, че бракът изисква всекидневни грижи – за да не се изненадаме неприятно в един момент. Особено днес, когато и връзките, и сексът са много „лесни“ в онлайн пространството. Съгласна ли си?

– Човек избира да живее с партньор, за да споделя отговорности и да гради комфортно бъдеще, но грижата за отношенията е двустранен процес. Не искам да кажа, че ежедневно трябва да измисляме атракции, за да задържаме вниманието – в крайна сметка именно за да сме спокойни в общуването, се събираме с определен човек, – но не бива да затъваме в рутината.

Лесните познанства и дистанционното общуване са присъщи на съвремието ни – бързо печелим одобрение, когато изваждаме на показ само атрактивните си качества и се „покриваме“, когато не сме в настроение, или имаме по-приятни занимания. Неслучайно флиртовете в социалните мрежи са толкова прости и обсебващи. Реалният живот обаче е нещо съвсем различно.

С половинката си – Васко Мавриков

Можем ли да бъдем сигурни, че ако простим и уж минем напред, наистина ще забравим и ще започнем на чисто?

– Смятам, че прошката и забравянето са две съвсем различни неща. Да продължиш напред с мисълта, че са предали доверието ти, не е като да простиш и забравиш, че случайно са те настъпили в трамвая.

Предателството боли, защото не е случайно събитие, а плод на решение, и е причинено от човек, от когото не си го очаквал. Да забравиш това означава, че нямаш нищо против да ти се случи пак. Някои хора не прощават и пак минават напред, като започват живота си с чисто с нов човек.

Само с даването на втори шанс обаче можем да разберем дали някога ще простим и дали ще започнем на чисто – ако отсреща човекът докаже, че може да бъде по-добра версия на себе си, той ще заслужи и прошката, и новото начало заедно, което според терапевтите се оказва по-добро от старото.

Обикновено малките камъчета обръщат колата. А в отношенията една от най-честите причини за проблеми като че ли е именно финансовият въпрос…

– Не е лесно да останеш позитивен за каквото и да е, когато не си сигурен дали ще можеш да осигуриш финансово съществуването си.

Проблемите, свързани с работа, финанси, здраве винаги се отразяват и на отношенията, но точно в такива моменти си даваме сметка дали сме или не сме с точния човек.

Подкрепата в трудни моменти и споделянето на отговорности са основна причина да търсим партньор в живота си.

Как гледаш на очакванията на някои дами мъжът до тях да ги издържа, поемайки изцяло разходите за дома и семейството?

– Гледам да не си правя изводи на база на това как изглеждат нещата. Има много мъже, които осигуряват парите за дома и семейството си и държат жената да не работи – ето я другата крайност на една и съща картина. Смятам, че всеки от двойката трябва да се чувства комфортно с уговорките си, това е гаранция за прекрасно семейно съжителство.

А би ли живяла и обичала мъж, който очаква от теб да вземаш всички решения, включително финансовите?

– Ежедневно вземам отношение по всякакви въпроси, но тези, касаещи сериозни казуси, държа да обсъждам с мъжа ми, родителите ми, понякога искам и мнението на приятели. Ако имам решение за всеки проблем, включително финансов, защо да не живея и обичам мъж, който не се бори за надмощие по този въпрос? Той пък може да е забавен и мил, прекрасен баща и впечатляващ професионалист в областта си.

Как се справяш ти, когато нещата излязат извън контрол у дома – съпругът ти, тв водещият Васко Мавриков, живее с четири жени?

– Разговори, разговори, разговори.

С какво ти самата би направила компромис и с какво не?

– Редовно правя компромиси с личното си време, но само когато каузата си струва. Не правя компромиси в отношенията с външни за семейството ми хора.

Ако трябва да дадеш съвет на омъжените дами, намиращи се в положението на героинята ти Ани – какъв би бил той?

– Всяка жена може да изпадне в положението на Ани – да постави под съмнение качествата си, да изгуби перспективата в живота си само защото е била предадена от най-близкия човек.

Животът доказва, че и жени с безконфликтни бракове, преуспели в работата си, красиви и интелигентни не са застраховани.

Първо бих ги посъветвала да си направят равносметка на връзката до този момент – да си припомнят защо са се влюбили, защо са обичали и харесвали този човек. Ако той си заслужава, значи може да се мисли за втори шанс.

После да анализират компромисите, които са правили със себе си дотук в името на другия – ако някъде по пътя са изгубили идентичността си, може би е време да се преоткрият, да се поставят в центъра на своя свят и евентуално да предоговорят отношенията.

На трето място бих ги посъветвала да не бързат с решенията – да проиграят мислено възможностите пред себе си и връзката, вариантите да се развият нещата занапред. Бих апелирала към разговори, разговори, разговори – с партньора, с близки, с приятели.

Почти всяка жена е минала през подобно преживяване в живота си, чуждият опит може да бъде много полезен.

Всичко това обаче може да се случи най-лесно, най-безболезнено и най-сигурно в кабинета на семейния терапевт, където двамата партньори ще се чуят един друг и ще разберат как са звучали в ушите на другия, какво са били един за друг и на какво държат във връзката си. Много по-лесно е да останем заедно, отколкото да преминем през периода на раздялата. Колкото и да не ни се струва възможно в началото.

Кое според теб е най-важното нещо, което помага да запазим страстта, любовта, връзката?

– Доверието.

Кое е онова, което те кара всеки ден да благодариш, че Вселената те е срещнала именно с Васко?

– След толкова години брак мисля, че и двамата сме изживели периода на всекидневните благодарности един към друг за това, че сме това, което сме. Въпреки това ценя високо вниманието и всеки малък жест към мен, и често ми се случва да сравнявам връзката ни с чужди бракове и връзки и да отчитам, че по отношение на Васко съдбата е била щедра към мен.

Той е романтичен мъж и изключително забавен човек, подкрепя ме във всяко мое начинание и е прекрасен баща. Споделяме общи интереси и се радваме на компанията си, да не говоря, че можем да си говорим с часове за какво ли не.

Какво друго бих могла да искам от един мъж?

Най-важният съвет, който даваш на своите момичета – свързан с мъжете?

– Дори съквартирантите се разделят, когато се изчерпи доверието и уважението между тях. Ако в една интимна връзка тези две неща ги няма, тя не може да се нарече дори съжителство, а откровен тормоз.

Наясно съм, че голите родителски съвети често звучат абсолютно абстрактно в ушите на децата – житейските ситуации често са твърде сложни за възрастта им, да не говорим, че и да отекват гласовете ни в главите им, един ден ще държат да направят своите грешки и сами да си направят същите изводи.

Към този момент най-важната ми мисия е да отгледам образовани и амбициозни момичета, които ще имат добър семеен модел за подражание и ще живеят с високо самочувствие.


Въпросите зададе: Веселина Петрова

Снимки: Ивелина Чолакова и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *