Валери Петров: Мислете с умовете си и България ще я бъде!

Валери Нисим Меворах, или Валери Петров, както всички го познаваме, е писател, журналист, преводач, лекар, драматург и дипломат.

Майка му – Мария Петрова, е преподавателка по френски език в столични гимназии. А баща му – д-р Нисим Меворах, е професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, посланик на страната ни в САЩ, представител на България в ООН.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“.

Стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“.

През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

По-късно пише поемите „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар.

„Всички гледат породата, търсят расови белези,
а пък има в природата удивителни мелези.
Тъй че както при хората, приятелче мое,
и при нас по е важно сърцето какво е.“

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“, номиниран е за Нобелова награда.

„Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“

„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“

„Мислете с умовете си и България ще я бъде.“

„Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“

„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.“

„Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?“

„Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота – А какво е изкуството, ако не това? – без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.“

„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“

Снимки: скрийншот

 


		

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.