Все още ли искате да ръкопляскате? Животът явно вече не струва нищо!

Една жена почина. Една жена се задуши пред детето си. Пред регистратурата на болницата. След като е чакала 40 минути.

Една жена си отиде, заради измислени процедури, „важни“ административни изисквания и БЕЗХАБЕРИЕ.

Мъжът, с когото живеела, помолил за помощ на телефон 112, но след като линейка така и не дошла, той я закарал сам до Спешното. Именно там жената изпаднала в безпомощно състояние, според свидетели – пред очите на детето си. Час по-късно починала.

На регистратура в болницата, въпреки критичното състояние на жената, дежурната сестра настоявала да получи документи за самоличност и да направи тест за коронавирус, съобщи Нова телевизия.

Хора, вие давате ли сметка какво се случва? Вече дори няма нужда да влизаме в болница. Умираме още пред регистратурата. Докато чакаме някой да ни обърне внимание. Докато си направим тест за коронавирус. Щото е много важно. И докато си кажем егенето. Все важни неща. Нали? Щото, ако вече са ви регистрирали, можете спокойно да умрете. Вече като пациент на болницата. Законен. Според всички изисквания, протоколи и други административни простотии.

Години наред гледаме как болниците ни се превръщат в машина за пари.

За същите онези специалисти, на които ръкопляскахме, е по-важно да попълнят документите, да отбележат пътеката – която ще донесе най-много пари на болницата, да си получат допълнителните средства, да ни лекуват онлайн, ако може от разстояние, без да ни виждат дори.

Човещината стана непознато явление. Всъщност тук дори не става дума за човещина. А за свършена работа. за адекватно поведение и отношение. Защото въпреки че си плащаме по няколко пъти – първо, като здравноосигурени, после на ръка – в болницата, пак не получаваме нужната грижа.

И в социалните мрежи коментарите са повече от показателни…

„Майка ми почина от рак преди 17 години. В последните си дни само повтаряше, че иска само доктор да погледне на нея като на човешко същество. Жената с три висши образования искаше само малко човещина преди да си замине. Не го получа. Слизаше със системите си в двора да уговаря цигани да дарят кръв и им плащаше за да има още ден живот.“

„Има хора, които не са за тази професия! Преди няколко месеца оперираха баща ми! Възрастен човек, на 81 години. Настаних го в стаята! Докато му подреждах нещата в стаята влезе някаква санитарка и се развика на пациентите там, все възрастни хора! После се обърна към мен и ми каза ,че трябва да му обръсна слабините (което е нейно задължение)! Отговорих възпитано, че ще го направим в банята! Тя ми се развика отново, че това се правело на сухо, в леглото, нямала да чисти баните! Ей тогава превъртях, стаята беше на 12 етаж! Тръгнах към нея и й казах, че се заклевам , че ако и чуя само още веднъж гласа ще я хвърля през прозореца! Честно ви казвам, толкова бях бесен, може би и погледа ми го е показвал!“

„Покрай днешния случай във Враца се реших и аз да пиша за мой пореден опит да стигна до болница. Преди 25 дни отидох в Пирогов в Триажа. Нямаше никакви хора. Отидох по спешност, като ме закара позната. Чаках докато някой ми обърне внимание. Най-сетне след 50 минути кабинета се отвори и започна да ми се чете конско и някакви разпоредби. Съжалявам не бях в състояние да ги запомня. След това меко казано ме отпратиха без да съм казала и дума за състоянието си. Не знам даже дали пола ми определиха с всички маски, шапки, шалове и т.н. После опитах да стигна до лаборатория за тестове, но опашките от километър в студа бяха немислими за състоянието ми. Приятели ми донесоха някакви лекарства. Все още не знам лекувам ли нещо и какво“ (писателката Людмила Филипова)

Сигурна съм, че всеки от нас има своята история, която може да сподели.

Едно обаче е ясно – „Бързата помощ“ наистина трябва да е бърза. И лекарите трябва да си вършат работата, за която са наети и получават заплати – също като нас.

И ако сме позволили през годините на определени групи работещи да си мислят, че са с нещо по-различни от останалите – сега трябва да покажем ясно, че не са. Те имат точно същите задължения и отговорности като всички нас. Дори повече от нас. И ако не им харесва, просто трябва да си потърсят друга професия. И не, не става дума само за пари.

Това важи за лекарите, учителките и възпитателките в яслите и детските градини, преподавателите. Всички те работят и получават заплащане за своя труд. Те носят отговорност за качеството на своята работа. Те с нищо не са по-привилегировани от останалите работещи.

Как ще обясните на детето, видяло как майка му умира пред регистратурата на болницата, че лекарят е добър човек? Как ще помогнете на хората, загубили близките си, борейки се с бюрокрацията? Трудно.

Една оставка няма да реши проблема. Нужна е тотална промяна. И то не само в здравеопазването. За да си върнем доверието в лекарите. И в Хората.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.