КиноЛично

Яна Лекарска: Не трябва да се страхуваме да търсим щастието

Яна Лекарска е режисьорът на новия български филм „Защото обичам лошото време“. Познавам я от годините, в които бях редактор в списание „Журнал за жената“. Лекарска завършва кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров, а след това и в университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея.

„Защото обичам лошото време“ е първият ѝ проект от такъв мащаб в България, а корейското влияние се усеща. Участник е в „Берлинале талънтс – 2020“, „Сараево талънтс – 2018“, „Токио талънтс – 2017“, „Филм+ 2019“ и др. Режисьор е на филмите „Пробуждане“, „Като захарен памук“, „Намнам букньо“,  „Ефектът на доминото“, „Ноември ще бъде май“, „Тук и сега“.

Премиерата на „Защото обичам лошото време“ е в рамките на София Филм Фест – на 16 март.

Лентата тръгва по кината в цялата страна от 5 април. В главните роли са обичаните от зрителите Неда Спасова и Владимир Михайлов. Участват и други прекрасни актьори като Боряна Пунчева, Елени Декидис, Иван Бърнев и Веселин Ранков.

Репетиция на място

 

Яна, здравей. Как се стигна до „Всички обичат лошото време“?
– Преди да се появи този филм, зад него стоят 10 години, няколко късометражни ленти, които снимах, много гледани филми и много разговори. Оказа се, че хората масово живеят според стереотипи и не смеят да излязат от тях, за да потърсят щастието си. Те се съобразяват с това, какво ще кажат другите, какво очакват от тях – родители, близки, партньори, а не със собственото си щастие. Говорих с много приятели, хора, и така се събра доста материал като за голям филм. Говорих с продуцента, кандидатствахме. През 2018 г. кандидатствахме в Националния филмов център за развитие на идея. Спечелихме от първия път и започнах да разработвам сценария по-подробно като отделни сюжетни линии.

Как се спря точно на Неда Спасова и Владо Михайлов за главните роли?
– След връщането ми от Корея започнах усилено да ходя на театър, да гледам българско кино, телевизионни
формати, за да си опресня познанията, така да се каже. Гледах, гледах и не видях други, които да отговарят на онова, което търсех. Първо се свързах с Владо, а после и с Неда. Изпратих им сценария и стисках палци да кажат „да“.

Добре де, знаем, че хубаво, качествено кино не се прави без пари?
– Ами не се прави. Просто практически не може – зад всеки филм стои освен творческата част, също и страшно много техническа. Освен това всеки труд трябва да бъде заплатен. Изкуството не само е труд, и то тежък, но и такъв труд, на който трудно може да му се постави цена.

Има ли препратки от твоя период в Корея, корейското кино към работата ти тук, в частност за този филм?
– Не съм търсила нарочна връзка, не съм правила нарочни препратки. Когато бях в Корея, използвах всяка свободна минута да гледам тяхно кино, корейско. Гледала съм по 3-4 филма един след друг, така че най-вероятно, подсъзнателно има, да. И то е най-вече в стремежа да се покаже красивото във всяка една сцена, среща, пейзаж… Дори да става дума за нещо битово. Снимахме и на много красиви места, голяма част от снимките са по родното Черноморие и във село Горна Василица, което се намира между Средна гора и Рила.

Във филма, в който героите си задават екзистенциални въпроси, май има и романтика?
– Ами май така се получи. Така казват хората, които са го гледали. Лентата разказва за двама души, израснали заедно, но не са се виждали от 20 години и случайно се срещат на вилите край морето, където са израснали. И двамата са на житейски кръстопът, но да, има и романтичен момент.

Сега, връщайки се назад, как мислиш, това ли е най-добрият начин да представиш своето послание?
– Не знам, от гледна точка на времето, когато съм го направила, да, бил е най-добрият. Ако не е, не е проблем, ние сме се научили, минали сме напред, натрупали сме опит, за да го приложим в други наши проекти.

Какво е посланието, което отправяш към зрителите в салона?
– Да следват мечтите си. Да уважават миналото, но да не позволяват то да ги закотви. Миналото си е минало, то ни е направило такива, каквито сме, но то трябва да остане зад нас. А ние трябва да имаме смелостта да продължим напред и да сбъднем мечтите си, да постигнем това, което ще ни направи щастливи. Филмът е позитивен, надявам се зрителите да го приемат така – като нещо светло, което ще ги накара да се замислят за своя собствен избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *