(О)позиция

За Дебора, правото на личния избор и обществения хейт

От няколко дни чета в различни медии, че няколко магистрата вече са си направили отвод по делото „Дебора“. Фейсбук групите кипят от коментари – първите – осъдителни, затова, че Дебора всъщност лъже и подвежда „бедните хорица, които ѝ вярват“, а реално използва популярността и сега гради кариера на фолкпевица… Другите пък твърдят, че явно по това дело има страшно много „мръсотия“ и затова всички се отказват, просто защото им е оказван негласен натиск.

Аз не знам каква е истината. Знам обаче едно – че всеки има правото да се занимава с каквото иска, но никой няма право да държи друг човек против волята му, да се гаври с него, тялото и душата му, да използва насилие. Независимо дали става въпрос за видна дама или последната проститутка на Околовръстното – никой няма право да реже коси, да връзва, да казва кое е правилно и кое грешно. И не, късата пола не означава покана. Най-древната професия не е автоматично покана за садистични приключения.

Чета, чета и ми става тъжно. Защото всички осъждат Дебора, че е решила да става фолкпевица – не, те нямат нищо против професията, жанра, ама видиш ли, не е толкова престижно… Ама според кого не е? Че вие това гледате, това слушате. Вие – по-голямата част от хората на нашата територия. Щото ако не беше така, фолкът нямаше да съществува, щеше да е избутан в дъното на кръчмите. И да, фолкпевиците са топновина в медиите, дори в „изисканите“, те са канени в шоута, риалити предавания… Мъжете си ги споделят в чатовете с намигване. Ами не, не е готино – утре ще споделят снимки на вашата дъщеря.

Защо тогава се чудите, че момичетата мечтаят да бъдат фолкпевици? Защото те карат скъпи коли, живеят в луксозни комплекси, защо? Да, биели ги… Ами те и другите ги бият – счетоводителки, майки, продавачки, учителки. Влезте в някоя група на мами и ще се ужасите – всяка втора търси съвет как да се раздели с партньора си, какво да прави с децата, как да стане независима и да започне живота си отначало.

Няма значение каква е жената – тя не е боксова круша, предмет, върху който да си изкараш гнева от тежкия ден, да си наточиш егото, което някой по-голям и тежък от теб е смачкал.

Това се учи от ранна детска възраст. Уважението. Към другия. Човек, жена, дете. Нали? Възпитава се. С личен пример. С всичко е така.

Та за делото на Дебора – не е наша работа да преценяваме дали лъже, дали горкият човек е набеден, пък видиш ли той имал жена и дете, дали е имала други цели. Тя е човек като всички нас и заслужава да бъде чута. А той заслужава да бъде наказан, ако е направил това, в което тя го е обвинила.

За да спазваме законите, ние, хората, трябва да вярваме в правосъдието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *