Жаклин Кенеди: Първия път се омъжваш по любов, втория – за пари, а третия – заради компанията!
Жаклин Кенеди е родена на 28 юли 1929 г. в Саутхамптън, Ню Йорк. Баща ѝ, брокерът Джон Бувие, напуска семейството си, когато бъдещата Първа дама е едва на 11 години.
Две години по-късно майка ѝ отново се омъжва – за наследника на нефтената компания Standard Oil Хю Очинклос.
Жаклин завършва частно училище, после елитен колеж, след това постъпва в Сорбоната, но я напуска. Като се връща в родината, взима диплома от университета „Джордж Вашингтон“. Специалността ѝ е френска литература.
Преди да стане Първа дама на Америка, Жаклин Бувие е работила като журналистка в престижния Washington Times Herald, кедъте вземала по 56 долара на седмица. А работата ѝ се състояла в това да задава смешни въпроси на минувачите и да ги снима.
Три месеца е била сгодена за брокера Джон Хъстед.
Тя често повтаря на близките си приятелки, че за да бъде щастлива, една жена има нужда от три брака.
Първият е заради любовта, вторият – за да е финансово осигурена, а третият – компания за старините.
Жаклин твърди, че тази философия и поведение е наследила от майка си, която обаче не успява да ги осъществи в живота си.
Дъщеря й обаче се справя „блестящо“.
Първия й брак е с Джон Кенеди, когото тя обича много, но той й изневерява непрекъснато.
След убийството на Кенеди следва брак с гръцкия милиардер Аристотел Онасис. От него на Жаклин й остават 26 милиона долара – наследство, което тя получава след смъртта му.
Така красивата Жаклин вече е и финансово осигурена.
Третият съпруг е Морис Темпълсмен – търговец на скъпоценни камъни, по прякор Диамантеният крал. Нисък, пълен и плешив.
Срещат се още, докато Кенеди е президент. А след това – се виждат отново, когато тя вече е вдовица и работи като редактор. Той й дава финансови съвети – как да управлява наследените от Онасис пари.
Реално нямат брак, защото той е бил женен, а жена му – силно религиозна, не му давала развод. Но се пренася в дома на Жаклин на Пето авеню в Ню Йорк и живеят заедно до смъртта й.
Обичат да се разхождат заедно в Сентръл парк, държейки се за ръце. А тя, която въобще не обич да готви, сама приготвя любимите му ястия.
През януари 1994 г. тя е диагностицирана с лимфома. Заболяването е обявено пред обществеността през февруари. Към април болестта прогресира и на 18 май тя се прибира в апартамента си в Ню Йорк. Журналисти, приятели и туристи се събират пред нейния дом на 5-о авеню 1040. Умира на 19 май в 22:15 часа, на 64 години.
„Искам да живея живота си, а не да пиша за него.“
„Има два типа жени: едните искат могъщество в света, а другите искат могъщество в леглото.“
„Камилата може да накара слона да се чувства като реактивен самолет.“
„Да бъдеш репортер е като да получиш билет за към света.“
„Ако публикуваш една книга, ти вече ще си направил нещо чудесно в своя живот.“
„Има множество малки начини да разширите кръгозора на дете то си. Любовта към книгите е най-добрият от тях.“
„Първо ще бъда съпруга и майка, а едва след това Първа дама.“
„Не мисля съществуват мъже, които да са верни на своите съпруги.“
