Жерар Депардийо: Никога жена не ми е залагала капани, всеки път сам съм се ловял в собствените си примки!

Жерар Депардийо е роден на 27 декември 1948 г. в град Шатору, Франция. Той е третото от шест деца в бедното семейство на неграмотен леяр.

На десет години е изгонен от училище, защото родителите му не могат да си позволят да плащат учебната такса от 5 франка. Жерар израства на улицата и става хулиган, който се изхранва, като краде, проституира и разравя гробове, за да ограбва бижутата и ценните вещи на покойниците.

Влиза в затвора, заради кражба на кола, но прекарва там само три седмици. На шестнадесет години заминава за Париж заедно с приятеля си Мишел Пилорже и се запалва по театъра. Талантът му не остава незабелязан и той работи усърдно, за да навакса пропуските си.

Прави своя дебют в киното през 1967 г.

Жерар Депардийо се превръща в един от най-търсените актьори.

Кариерата му обхваща четиридесет и три години и над сто и осемдесет филма. Носител е на две награди „Сезар“ – най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция. Номиниран е за „Оскар“ за превъплъщението си в Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и печели „Златен глобус“ за най-добър комедиен актьор за първата си англоезична роля във филма „Зелената карта“.

Освен с кино и театър, Депардийо се занимава и с производство на вино и проектиране на кухни и бани.

Скандалният му личен живот и решението да стане руски гражданин го превръщат в любимец на медиите.

Прави своя дебют в киното през 1967 г. и оттогава е играл в над 140 филма. Филмът „Валсиращите“ (1974 г.) с негово участие постига огромен успех и му носи слава и пари. Проправя пътя му към големите роли и му позволява да работи с най-добрите френски и световни режисьори.Жерар Депардийо се превръща в един от най-търсените актьори.

Кариерата му обхваща четиридесет и три години и над сто и осемдесет филма. Носител е на две награди „Сезар“ – най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция. Номиниран е за „Оскар“ за превъплъщението си в Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и печели „Златен глобус“ за най-добър комедиен актьор за първата си англоезична роля във филма „Зелената карта“.

Освен с кино и театър, Депардийо се занимава и с производство на вино и проектиране на кухни и бани.

Скандалният му личен живот и решението да стане руски гражданин го превръщат в любимец на медиите.

Извънреден данък върху най-богатите французи, въведен от правителството на Франсоа Оланд през 2012 г., го принуждава да напусне родината си и да потърси убежище в Белгия. Въпреки че твърди, че никога не се е интересувал от парите, Депардийо смята, че данъкът е несправедлив. Запознава се с Путин.

На 3 януари 2013 година Депардийо става руски гражданин, след като Владимир Путин подписва специален указ за целта.

Дъщеря му Жули Депардийо също е актриса. Синът му Гийом Депардийо, също актьор, роден през 1971 г., почина през 2008.

Днес ви предлагаме няколко цитата от неговата книга „Просто така се случи“.

„Аз обичах всичките си жени – и Елизабет, и Карин, и Карол… Никога жена не ми е залагала капани, всеки път сам съм се ловял в собствените си примки.“

„Ако има някой, на когото да се сърдя, то е на самия себе си, защото никога не съм вярвал, че една жена може да ме обича такъв, какъвто съм.“

„Нямам себеуважение, изградил съм си отрицателна представа за себе си и никога не съм мислел, че една жена може да е удовлетворена от мен. Е, днес вече го мисля, хората ме приемат такъв, какъвто съм, и хич не ми пука.“

„Но през всичките изминали години съм смятал, че трябва да бягам, за да ме харесват, да бягам, за да заслужа уважение, все да бягам, така че съм се уморил от толкова бягане, като съм опротивял и на жените, които са ме обичали.“

„В началото, когато човек се влюби, се държи глупаво, да вземе за пример Сирано дьо Бержерак, граф Дьо Гиш, Кристиан дьо Новилет… Мюсе го е описал прекрасно в „Капризите на Мариан”, Селио е кръгъл глупак.“

„Защото никой не може да се постави на мястото на влюбения мъж, то е неописуемо, неизразимо, причинява такава болка и в същото време е опиянение, човек не си принадлежи, Кристиан от „Сирано дьо Бержерак” е непоносимо тъп, оплетен в мрежите на Роксан…“

„Да си влюбен е лудост, изискваща вниманието ти постоянно да е насочено към другия. Така беше първо с Елизабет, после и с останалите жени, които съм обичал.“

„Не си даваш сметка, но непрестанно мислиш за другия. Даваш и даваш. Уморително е, не може да продължава безкрайно.“

„При най-малкия провал изпитваш разочарование. С времето научаваш, че разочарованията са част от залога, че не можеш денонощно да си влюбен с еднаква сила.“

„Има моменти, в които не чуваш или не виждаш нищо, затваряш се в себе си. Прекрасно разбираш, че те упрекват за това, толоква по-зле, уморен си. И въпреки всичко продължаваш да даваш, но понякога виждаш, че другият не приема.“

„Разбира се, страдах при всяка раздяла. Страданието траеше дълго, две или три години. Много ми беше тежко. И в същото време съчувствам на онези, които не са познали това страдание.“

„Човек се потапя в депресия и някой ден, докато си лежи на дивана, съвсем ненадейно прозира истината и си казва на глас, както често се случва, когато забележи нещо на улицата: „Как не съм го видял по-рано, а минавам оттук всеки ден?”.

„Натъжава ме, че не съм бил на висотата на очакванията на онези, които са ме обичали – на децата, на жените, с които споделях живота си. Това ме пронизва и после ми минава.“

Снимки: Уикепедия и YouTube

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *