Животът е любов! Момичета на 30 и на 30 по две, насилието не е любов!

Скъпи момичета, мами, сестри, баби, дъщери, не търпете! Ценете своя живот.

Вие сте дошли на този свят не за да бъдете обиждани, удряни, подчинавяни. Не, за да бъдете кошчето за психични проблеми на своите бащи, партньори, работодатели. Вие сте личности. Вие сте ценни. Вие сте важни.

Вашият живот е безценен. Не го оставяйте в ръцете на хора, които трябва да бъдат лекувани или наказани с цялата строгост на закона.

Приятели, насилието не е част от пейзажа. Не е част от семейната история. Нито е част от съседския микроклимат. Не затваряйте вратата на дома си, ако чувате нещо, което звучи неприемливо за човешките норми и ценности. На всеки може да се случи.

Подайте ръка. Жената, която е жертва на насилие, понякога не вижда изход. Тя е свикнала, тя е зависима, тя има нужда от подкрепа, от предлагането на един по-добър сценарий, по-светъл, за да излезе от ада.

Много често жената, която е жертва на насилие, има деца. И тези деца, скъпи приятели, също са жертви на насилие. Доказано, че насилието нанася травми и понякога децата, които са живяло в среда, изпълнена с насилие, също стават насилници. Помогнете това да не се случи.

Това сме ние. Това е нашият свят. Нека го защитим.

Жената е символ на любов, нежност, грижа. Партньорството също е любов и грижа. Насилието няма място в отношенията между един мъж и една жена. Няма място в семейството. Защото семейството е любов.

Докладвайте. Обаждайте се в полицията. Бъдете настоятелни. Вашият сигнал може да спаси живот. Дори животи. Чули сте скандал? Някой плаче тихо в банята? Приятелката ви идва на среща с насинено око, счупена ръка? Търсете истината. Бъдете упорити. Предлагайте помощта си упорито, дори нахално. Те имат нужда от помощ. Просто понякога ги е страх. Понякога ги е срам. И са слаби.

Но заедно можем повече. Можем всичко. Можем да спрем насилието и да пратим насилниците там, където им е мястото.

И не, насилието не е проява на мъжественост. Нито е секси.

Нека веднъж завинаги сложим край на страха. Нека веднъж завинаги покажем, че насилниците ще бъдат преследвани, заклеймявани, наказвани. За да спасим своите дъщери, сестри, майки. За да спасим децата си. За да спасим себе си.

На държавата не ѝ пука. Тя дори не събира официална статистика. Не се грижи за специализираните домове, в които жените могат да наерят подслон и помощ.

Но нас ни пука. А ние сме държавата.

#НитоЕднаПовече
#животътелюбов

 

автор: Веселина Петрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *