Журналистка прави секс в ефир – в името на по-добрия репортаж?

Не, совите не са това, което са. Животът ни не е това, което беше. Ние не сме това, което бяхме. И не, не страдам по призраци. Страдам за отиващите си ценности. Те не са нещо безсмислено, нещо, което трябва да умре с времето.

Ценностите са нещо много важно. Не за обществото. За нас. Като хора. Като личности.

Днес в името на рейтинга, на лайковете, на трафика сме готови на всякакви мръсотии, жълтини и преживявания.

Ето ви една история. Това е Луиз Фишър, радиожурналист от Копенхаген.

Тя отива да прави репортаж в суинг клуб след разхлабването на мерките – заради пандемията. В ефир обаче слушателите на радиото чуват как Луиз всъщност прави секс, а между другото задава и въпроси на участниците в палавите игри.

„Суинг преживяването е нещо много интересно“, каза Фишър пред вестник „Джиландс Постен“, обяснявайки, че е искала да изгради доверие с интервюираните от нея хора, за да е по-достоверен репортажът ѝ.

Любопитен обаче е фактът, че Луиз получава похвали. На първо място – от програмния директор на медията, който казва, че е „добре нашите журналисти да експериментират с професията по различен начин“.

Луиз Фишър споделя, че някои от колегите ѝ все пак са я укорили, че е преминала границата, но повечето от отзивите, които е получила, са били положителни.

Но тази история е дори твърде обикновена, твърде незначителна…

Има истории, които те хващат за сърцето. Истории, които трябва да променят отношението ти към света. Да те направят по-сензитивен към нещата от живота, по-мъдър.

И една такава история е историята на починалата Лорина. Актрисата, която си отиде на 30. Далеч от родината, от близките, в търсене на успех, щастие, реализация. Лорина, която не е имала връзки, за да се снима във филми у нас. Която не е получила предложение за работа в телевизията, въпреки че както сега мнозина споделят през сълзи, е била много талантлива.

Днес ние погубваме талантите, готови да работят, за да блестят не с това, което постигат. Но пък даваме път на онези, които печелят слава и лайкове с голите си дупета и деколтета. Те са навсякъде – от Инстаграм, през ефира на телевизите до детските партита, рекламите и какво ли още не.

Това ли е светът, в който искаме да живеем и обичаме?

Аз категорично не. Не. Не го искам този измислен свят на измислени герои, измислени истории, подчинени общества и блогърски фотошоп. Фотошоп, който заличава не само бръчките на лицата. Фотошоп на чувствата. Фотошоп, който заличава всичко в името на едно – по-големия хонорар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.