5 приказки, които всички трябва да прочетем и като възрастни
Приказките ни разказват красиви истории, пренасят ни в далечни страни, помагат ни да открием любопитни истини, светове, зареждат ни с вяра и ни карат да мечтаем.
Приказките ни връщат вярата в доброто и в чудесата, стимулират въображението, дори повдигат настроението.
Приказките са подарък от вековете – пълни са с мъдрости от цял свят, възстановяват връзката ни с детето в нас, помагат ни да погледнем на живота от нов ъгъл…
„Алиса в страната на чудесата“
В един горещ августовски ден на брега на реката Алиса забелязва бързащ за някъде Бял заек. Момиченцето тръгва след него и така започва едно от най-невероятните приключение в света на красивите истории – в Страната на чудесата. Алиса ту става твърде малка, ту става по-висока от най-високите неща; говори си с гъсеница, която пуши, и с Чешърския котарък; спори с Царицата на сърцата, играе крикет и става свидетел в съда. В края на краищата всичко се оказва странен сън… Но приключенията не свършват, те продължават в Огледалния свят.
Автор на „Алиса в страната на чудесата“ е британският математик, писател, философ и поет Луис Карол (Чарлс Латуидж Доджсън е истинското му име).
Двете части са написани за момиче, с което Луис Карол се запознава, когато то е на четири години. Това е Алиса, дъщерята на декана на колежа, в който Чарлз преподава.
Казват, че това е най-страхотното произведение в жанра нонсенс. Дори е по-скоро книга за възрастни, отколкото за деца. Защото трудно едно дете може да разбере лингвистичните, математически, философски и исторически шеги и алюзии.
Наистина е прекрасна. И ни учи да приемаме с любов разнообразието в света и неговата непредсказуемост.
„Двете книги за Алиса не са за деца, те по-скоро са единствените книги, които ни карат отново да станем деца.“ (Вирджиния Улф)

„Книга за джунглата“
Историята за малкото момченце, което се оказва само в тропическата гора, обречено да бъде отгледано от дивите животни, е прекрасна. Осиновено от една вълчица, то получава за приятели добросърдечен мечок, мъдър питон и смела пантера. А джунглата е неговият дом.
„Книга за джунглата“ ни показва как детето се превръща в Човек. Показва ни, че ние се учим през целия си живот, учим се да познаваме себе си, както и света около нас.
Историята за Маугли е история за смелостта и силата, за смъртта и цената на живота, пораженията и победите, загубите, честта, благородството, приятелството и любовта.
В крайна сметка животът е като джунгла – непредсказуем и опасен, на едновременно с това е невероятно красив, впечатляващ и си струва да продължим с нови сили да търсим тези, с които сме от „една кръв“.
„Малкият принц“
Повестта на Антоан Сент-Екзюпери е една от най-продаваните книги в света. Историята среща летец, извършил принудитено кацане в Сахара, с Малкия принц от Астероид Б-612. Принцът разказва за живота на своята планета – за прекрасната, но високомерна роза, в която е влюбен, за вулканите и боабабите, за това, че чувствайки се нещастен, е тръгнал да пътешества във Вселената.
На другите астероиди Малкият принц среща неразбираеми за него възрастни – честолюбец, крал, бизнесмен, пияница, географ… И именно по съвет на географа Малкият принц се отправя към Земята.
Това е една прекрасна книга за самотата, любовта и приятелството, за неслучайните срещи в живота ни и за разбирателството – не толкова между възрастните и децата, а между хората като цяло…
„Нали всички възрастни първо са били деца, малцина от тях явно помнят това“…
„Приказка за рибаря и златната рибка“

Съвременните психолози, философи и културолози откриват в приказката нишката за човешката природа.
„Мери Попинз“
Първата книга от серията истории за бавачката-чудо се появява през 1934 г. И до днес историите покоряват деца и възрастни от цял свят.
Разказът за семейство Банкс, което не може да намери подходяща бавачка за своите две по-големи деца – Джейн и Майкъл, е на пръв поглед твърде обичайна. Докато в него не се появява Мери Попинз.
Книгите са и екранизирани.
Можете да четете и препрочитате тези вечни приказки във всяка възраст.
Учат ни да не се боим от промените, а да им се радваме с детски възторг, приемйки ги за приключение, виждайки вълшебството в обидните ситуации, вярвайки в чудеса и дори правейки такива!
Не е ли страхотно!