Жени Калканджиева: Днес почти всичко е мода

Тя е една от най-красивите български жени. На 20 тя се класира на конкурса „Мис Свят“ в южноафриканския курорт Сън Сити. Дефилирала е за най-известните световни модни брандове, а от години е шеф е на една от най-големите модни агенции у нас. Омъжена е за Стефан Манов – Тачо и двамата имат един син – Георги.

В навечерието на конкурса „Мис България“ попитахме Жени Калканджиева какво се случва с красотата по света и у нас, как успява да оцелее в бизнеса, какво я кара да се усмихва и намира ли време за сина си, когато е затрупана с ангажименти.

Привет, усещаш ли наближаването на Коледа?

– О, аз съм работеща жена.  И още нямам усещането, че идва Коледа. Не съм имала време да се замисля въобще за празниците. При нас сега сезонът е доста активен, имаме събития, срещи. Започвам да мисля за Коледа едва след 1 декември.

В навечерието сме на „Мис България 2019”. По-красива ли става българката през годините или по-стресирана и уморена?

– Честно да призная, по-вулгарна. Заради многото процедури, които си прави. Срещам жени, които са с много интервенции, големи гърди, пластични процедури. Всички си рисуват едни и същи вежди, правят си едни и същи носове, скули… Особено жените между 20 и 30 години. По-младите сякаш са по-естествени. И тъжното е, че така е само при нас, в България. Аз пътувам често навън, върнах се наскоро от Италия. Там не е така. Жените там са естествени, усмихнати. Всяка със своя собствен чар.

Имат ли вина за това социалните медии?

– Не, вина имат някои пластични хирурзи, които налагат определен модел. Както мъжете, които търсят жени за една вечер с точно определени „параметри”.

А в световен мащаб има ли еталон за красива жена?

– Не знам дали има еталон… Нещата вече се размиха доста през годините. Факт е, че в света се държи повече на естествения вид и форми. Жените вече не са толкова слаби, тип модели, те са по-женствени, по-естествени. Дори за моделите важи това. Погледнете подиумите.

А интерес към професията модел има ли?

– О, да има! Винаги е имало и ще има мода. А днес почти всичко е мода. Освен това в бизнеса навлязоха доста инфлуенсърки. Проблемът обаче и с тях е, че често на живо не изглеждат така, както на снимките.

Как се справяш с ангажиментите – на работеща жена и на майка?

– Да си призная, съпругът ми много ми помага. Особено сега, през последния месец, почти всяка вечер имам събитие късно вечер, когато всъщност детето се прибира от училище. Той се прибира, аз трябва да изляза. Но се старая през уикендите да сме заедно, не приемам ангажименти, за да можем да се насладим изцяло един на друг.

Той как гледа на работата ти?

– Интересно му е. Обича да идва в офиса, където има красиви какички и те му обръщат внимание. Вече е по-голям. Обича да ходи и на някои от събитията.

Как се забавлявате, когато сте заедно?

– Пътуваме. Той много обича да посещава различни хотели с басейни, ходим на местенца, на които не сме били. Или си правим пуканки у дома, намираме си филми за гледане. Сега например почнаха новите серии на Star Wars и неделята е посветена на киното. Изчакваме да ги пуснат, правим си пуканки и сядаме да гледаме тримата. Има и нещо друго. Той вече не е малък, на 10 е, има нужда от своите приятели, от това да ги вижда. Затова си отделям един ден от ангажименти и правя така, че да се забавлява с приятелите си.

Разкажи малко повече за ролята си в „Ятаган”?

– Един познат режисьор ме препоръча на екипа. Поканиха ме на среща. Направихме няколко проби, гледаха мои видеа. После направихме среща и с актьорите, с които съм на екран през по-голямата част от времето – Зуека и Мариан Вълев. Харесаха ме. И ме взеха за ролята, казаха, че съм най-подходяща.

Как се чувстваше пред камерата?

– В началото се притеснявах. Ас съм отговорен човек и искам всичко, което правя, да се получи максимално добре. Затова доста говорихме и за ролята, как я виждам моята героиня, каква е, какво иска… Режисьорът ми даде свобода да изразя себе си – т.е. нея. Беше ми трудно с текста, защото той беше повече от на всички останали. Освен това беше с едни сложни думички… Трябваше да говоря като политик – много думи, нищо казано. Тачо ми помагаше даже у дома, подаваше ми репликите. Но в края на снимките вече се чувствах доста по-свободно и дори се забавлявах.

Отзивите от колегите ти бяха много добри и повечето дори коментираха, че очакват сега от теб една нова кариера – на актриса…

– Всъщност и в момента чакам едно предложение за роля, но не мога да издам подробности. Не бих се явявала на кастинги, гонейки роли, защото аз съм доста ангажирана и с други неща. Но да, беше ми интересно, бих играла отново. Не в сериал. Може би нещо по-сериозно, по-дълбоко като образ.

Какво е в състояние да те усмихне през деня?

– О, аз се усмихвам често. Хубавото време ме кара да се усмихвам, хората, възможността да помогна на приятел, животните… Наскоро, например, срещнах един приятел, когото бях свързала с човек, когото той търсеше. Като ме видя, ми благодари. И аз се почувствах страхотно.

Как реагираш на лошите неща по твой адрес? Докосват ли те?

– О, не. През годините съм чувала какво ли не, ама наистина какво ли не по мой адрес. Преди се притеснявах за майка ми – да не се почувства зле от глупостите, които ще прочете или чуе. Но тя почина и сега нищо не може да ме засегне.  Има хора, на които държа, хора, които е важно да мислят добро за мен. Това са колегите ми, близките ми. Останалите нямат значение.

Кое е нещото, което успя да те съхрани в този не лесен бизнес?

– Ами не знам, може би точно това, че винаги съм обичала работата си. Че съм правила това, което искам и което ми носи удоволствие. Работя с млади хора, което също е важно. Е, около тях често има проблеми, но те ме поддържат и млада като дух. Пътувам много. Срещам се с различни хора. Правя различни неща.

Има ли нещо, за което благодариш, когато си лягаш?

– Нямам навик всяка вечер да благодаря за нещо. Просто защото понякога съм толкова уморена, че веднага заспивам. Но, когато синът ми си ляга, идва и казва „лека нощ”, благодаря за страхотното дете, което имам, и се моля да ми е жив и здрав.

Кое е нещото, което искаш да му остане от теб като послание?

– Аз дори съм му го написала. Когато бях в „Биг Брадър” и имаше някои неща, които ме вбесяваха, Ани Владимирова ме посъветва да седна и да пиша. И аз седнах, започнах да пиша и писах, писах… Едно от нещата е да бъде добър човек, да обича животните, да уважава хората, да се грижи за себе си, да мисли за себе си. Аз съм от хората, които сякаш повече се раздават за другите, иска ми се той да може да мисли и за себе си.

 

Текст: Веселина Петрова
снимки: by @tsvetan.ign за Visages Models, личен архив