Вечерта срещу Игнажден се прави първата кадена вечеря.

Втората е на Бъдни вечер, а третата – вечерта срещу Васильовден, в навечерието на Нова година.

Вярва се, че този народен обичай, предаван от поколение на поколение през вековете, носи късмет, благополучие и здраве в дома.

За кадената вечеря се слагат само постни ястия на масата.

Всичко, което земята е родила. Яде се варено жито, варена царевица, варен боб. Сервират се още постни сарми, постна баница, туршии.

Задължително на трапезата присъства и така наречената игнашка питка.

Обредна питка без яйца и мляко, приготвена от домакинята специално за празника. Игнашката питка се декорира с фигурки от тесто под формата на кръст или слънце.

В игнашката питка се слага свещ за кадената вечеря. Важна част от ритуала е и суровото жито, което също се слага на трапезата. Каденето се извършва от най-възрастния мъж в семейството със запален тамян.

По време на вечерята никой не трябва да става от трапезата.

Но ако все пак се наложи някой да стане от трапезата, той трябва да ходи приведен, за да не натежи пшеницата на посевите и да има богата реколта през годината.

Вярва се, че сънищата в нощта срещу Игнажден са пророчески.

Друг народен обичай се свързва именно с тях и суровото жито от кадената вечеря. В миналото момите и момците слагали под възглавницата си, вечерта срещу Игнажден, няколко зрънца жито. Вярвало се, че този обичай „ще извика“ в съня им човека, с когото ще се задомят.

В нощта срещу Игнажден е добре да отправим молитва към Бог и да се покаем, за да ни е светъл утрешния ден.

От 20 декември – Игнажден, започват коледните празници.

В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година.

Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

С празника са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.

С Игнажден е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година.

Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло.

С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници, изпълнени с различни гадания и предсказания.