Елена Калевска: Негативизмът е отговорност на всеки един от нас. А цената за него е много страшна!

Елена Калевска е прекрасна млада жена, която знае къде се намира и какво иска от живота. И доказателство за това е този прекрасен разговор, който споделяме с вас. За всички, които ще свият устни с насмешка, предлагам да пропуснат. И все пак – дори и те, нека тръгнат по редовете надолу. Защото съм сигурна, че ще открият нещо полезно за себе си.

Тя е мъдра и усмихната. Душа, която вярва в пътя, по който е поела, и е готова да сподели наученото. Прекрасна. Говорим си за уроците, които учим, и за начина да се справим с негативизма на времето ни.

От известно време в публичното пространство се говори, че в живота на Елена Калевска е настъпила промяна. На какво се дължи тя?

– Дължи се на факта, че изпълнявам житейската си програма. Всеки човек идва на земята, за да изпълни своята програма. И когато си стъпи на пътя, той започва трансформация. Не че преди това аз не съм била на пътя си, просто моята душа е избрала интересни пътища за развитие.

Ще ни разкажеш ли малко повече за този нов път? С какво е свързан той?

– С духовното развитие. Всеки човек е на различен етап на еволюционно развитие. Притежаваме различна големина на съзнанието. Ако мога така да се изразя… И затова много често, когато две съзнания не съвпадат, т.е. когато един човек вижда повече от друг, другият го смята за луд. В зависимост от това, доколко съзнанието на един човек е способно да види, ние можем да съдим за развитието на този човек.

Обикновено промяната настъпва, когато нещо се случи…

– Аз започнах промяната доста отдавна. Доста преди да „изчезна“ от медийното пространство. За съжаление често се спекулира с това, което се показва от публичните личности. И да си популярен, да си публична личност, е кръст. Хората виждат само бляскавата част – с каква рокля си отишъл на парти, с кого… Сложността идва от това, че се спекулира. Медиите доста са се самозабравили, създавайки лъжливи, фантомни образи за хората. Аз понякога си мисля, че името ми живее различен живот от мен самата.

Аз стъпих на своя нов път през 2011 г. Тръгвайки по него, ти винаги се изправяш пред изпитания. Нищо не ти се дава. Всяко нещо има своя цена. Искаш знание, плащаш цената. Искаш следващото ниво – проверка и изпитание…

Можем ли да кажем, че сега си по-силна?

– Винаги си по-силен, когато минеш поредното изпитание. И когато не позволиш то да те върне назад, да те сломи или да деградираш. Едно изпитание, което е свързано с душевни терзания, безпътица и обърканост, те са част от израстването, може да те накара да се откажеш и да потънеш в различни сценарии. Например, депресия, употреба на забранени субстанции…

Но ако ти преминеш напред, трупаш жизнена сила. Т.е. ставаш по-силен.

След това идва по-голямото изпитание.

И докога?

– До края на земните ни дни. Хубавата новина е, че имаме и подаръци.

Човек ще понесе толкова, колкото може. Всичко е според духа, силата и опита на душата.

Колкото по-опитна е душата, толкова по-големи трансформации си избира тя. Това, което ме притеснява е, че май мога много да понеса…

Какво научи за 10 години, кой беше най-големият ти урок?

– Много уроци научих. На някои се връщах по няколко пъти. Истината е, че невинаги можем веднага да усвоим един урок. А как разбираме, че не сме успяли? Когато се повтаря жизнената ситуация. И ти си казваш – добре, защо пак… Означава, че нещо не си разбрал.

Много са уроците. Единият е, че аз не дължа на никого нищо и никой не дължи нищо на мен. Това е един урок, който обхваща всичките ни взаимоотношения – на работното място и в личния живот.

Ние очакваме от другите те да ни направят щастливи. Ние очакваме от другите те да ни харесват. Но те не са длъжни. И ние не сме им длъжни. Аз не съм длъжна да оправдавам нито едно очакване на другите за мен. Как трябва да се държа, как трябва да говоря, защо това, защо онова… Защото това съм аз. Никой в този свят не го интересува твоето лично израстване. Дори родителите ти.

Идваме на този свят най-вече да се учим и да взаимодействаме с останалите, с които сме избрали да се срещнем по нашия път. Да, когато има кармично разплащане, тогава аз съм ти длъжен – на едно по-висше ниво, и ти ще си платиш… От това не можеш да избягаш.

Преди години за мен беше много важно да бъда приета от колегите, да бъда харесвана от даден човек и аз правех компромиси със себе си. Това не се прави. Правят се компромиси – да, но те не трябва да бъдат свързани с природата ти. Не можеш да бъдеш нещо друго, различно от това, което си, само, за да те обичат. Няма как да стане – ти ще се разболееш.

И отгоре ще те накажат. Защото ти си имаш път. Който те приема и върви до теб – добре. Но, който не те приема – ти го пускаш.

Другият урок, който още не съм усвоила много добре, това е да не се привързвам – към никой и към нищо.

Да, ако един човек ми е изпратен и ми е хубаво с него – супер. Но трябва да съм готова да го пусна. Трябва да съм готова да пусна успеха. Трябва да съм готова да пусна фалшивата концепция, която вече не играе роля. Също и материалния успех. Цял живот се уча на това.

Как се справяш с негативизма, който надзърта отвсякъде и спасение май няма?

– Към днешна дата с негативизма се справям с това, което се превърна в моя втора професия – космоенергетиката. Това, че аз постоянно работя да съм на високи вибрации, работя с космически канали, правя си защити.

Сигурна съм, че негативизмът е отговорност на всеки един от нас. Цената за него е много страшна – болестите.

Когато съм се задържала дълго в негативна програма, тялото веднага реагира – депресия, проблеми… Никой не е обещавал, че ще бъде лесно. И аз не обещавам на нито един мой пациент, че ще бъде лесно. Казвам, че ще има подем, че ще му се дадат сили да мине през всичко, но не мога да кажа, че това става ей така – без да се положат усилия.

Какви хора те търсят?

– Различни. С психосоматични заболявания, хора, които са поели по своя духовен път, но са объркани, трябва им помощ. Космоенергетикът не е гуру, той е човек, който помага на друг човек да се изправи на крака и да си тръгне по пътя. Това са хора, които са осъзнати. Е, идвали са и от чисто любопитство, но те не се задържат… Идеята на трансформацията е, че ти самият участваш в процеса и играеш главна роля.

Не те ли натоварва твърде много тази работа?

– Не, ходя на работа с огромно удоволствие. Обичам това, което правя. Изпитвам радост, когато виждам, че човекът се променя, че сме го вдигнали на крака. Когато видя онзи блясък в очите, който показва, че душата е щастлива, душата се радва. Това ми дава сила. И аз си казвам – вървя по пътя си.

Това не означава, че съм се отказала от първата си професия – актьорството. Но сега ситуацията е такава, че е доста трудно. Аз съм на свободна практика, на хонорар, а театрите нямат възможност да плащат допълнително… Не съм се отказала – имам си планове, свързани с киното, които обаче сега няма да споделя. Правя си моите тикток истории, забавлявам се вкъщи, за да се поддържам актьорски…

Имаш ли си специални думички, които ти помагат да се справиш с трудните моменти?

– Не. Моята мантра е философията ми за живота.

Смятам, че когато нещо е за теб, ти ще го постигнеш, въпреки твоята слабост. А когато нещо не е за теб, ти няма да го постигнеш, въпреки твоята сила.

Следвам потоците, знаците. Научавам се да пускам. Това е моята мантра. Всеки ден работя над себе си.

А има ли нещо, за което да благодариш, когато си лягаш?

– О, да. Имам да благодаря за много неща. Разбира се, не всяка вечер, няма да ви лъжа. Но първо, благодаря за това, че колкото и да е трудно, да е тежко, съм здрава, имам покрив над главата си, правя нещо, което обичам, майка ми е жива и здрава, имам прекрасно куче… И си казвам – всичко е наред, другото ще дойде, когато трябва да дойде.

Един последен въпрос – нашето мото е „Животът е любов“ – къде е любовта в твоя живот и под каква форма е тя?

– Любовта е всичко това, за което си говорихме. Много хора бъркат взаимоотношения с любов. Опитвам се всячески да науча пресата, че личният ми живот е личен. Ако някога, като по-млада, съм позволила той да стане публичен и съм платила твърде висока цена, сега се опитвам да го държа скрит.

Но мога да кажа, че съм човек, който изпитва и който получава любов. И то много любов!

Авторът (Веселина Петрова) благодари за отделеното време и страхотния разговор. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *