Пропуснали сме да научим: Как да обичаме себе си
Скъпи момичета, майки, жени, в различни групи във фейсбук постоянно чета публикации от дами на различна възраст, в които се споделя, че партньорът упражнява тормоз. По-често психически, но нерядко и физически.
И ми е много болно. Защото животът е само един, прекрасен е и ние даден да го живеем щастливи, създаващи красота, даващи любов и получаващи от същото.
Болно ми е и за друго. Че отглеждаме децата в среда, която след време се отразява на самочувствието им, самоопределянето и на отношенията им с околните.
И е много важно да се говори по тази тема. И е много важно да учим себе си и децата си. Да обичат себе си, да се ценят, да вярват в собствените сили и да мислят. Никой няма право да тормози – физически или психически, друго същество.
Да, понякога ни е трудно. Понякога не виждаме изход. Понякога сме повече или по-малко зависими. Но трябва да знаете, че винаги, абсолютно винаги ситуацията, в която се намирате, може да бъде променена.
Психическият тормоз води до сериозни заболявания.
А вие не искате това, нали? Искате да живеете, да бъдете щастливи, да бъдете обичани, да отгледате щастливи деца… Тогава не търпете. Нищо не оправдава насилието. Нито хлябът на масата, нито покривът, нито измислената закрила. Любовта не удря, не обижда, не заплашва. Повярвайте ми.
Имах две ужасни години в живота си, през които се прибирах късно вечер, за да не се сблъскам с вече бившия си партньор. Не ме е удрял, не бих го позволила. Но постоянно беше недоволен от мен.
Постоянно ми повтаряше, че не съм добра домакиня, че не поддържам чист дома ни, че не гледам детето ни добре, че нямам вкус за обличане, че съм напълняла. После ме обвиняваше, че не се грижа добре за сина ни, че не го уча на нищо, че не му създавам навици… Когато останах без работа за една година, често ми казваше, че никой няма да ме наеме, защото не ставам за нищо… Милиони червени лампички буквално са изригвали пред очите ми, но аз не направих нищо – търсех вината в себе си. А трябваше още тогава да сложа край на това отровно отношение и поведение.
Сега, години по-късно, осъзнавам, че е прекрасно да се чувстваш у дома в дома си. Да не ходиш на пръсти, да не се притесняваш, че нещо си объркал, че не си направил нещо правилно. Не, не трябва да се опитваме да спечелим одобрението на партньора си. Любовта е приемане. Абсолютно. Споделяне. Любовта не променя, не натяква, не мачка. Още повече, когато има деца.
Подобни токсични връзки са истинска отрова и за вас, и за децата ви. Спасявайте се. Всеки ден, прекаран в отровна среда, ви води към диагнози като хашимото, психическо разстройство, несигурност, ниска самооценка, дори рак.
Не мислете как ще се справите. Просто тръгнете в правилната посока. Винаги ще срещнете протегната ръка. Винаги ще се намери решение. И дори да ви струва невъзможно в началото, ще видите как постепенно нещата ще се подредят.
Не толерирайте отровата. Вие сте прекрасна, смела, уникална жена. Страхът не е ваш приятел. Вярвайте в себе си. Можете много, наистина много.
