Стефан Илчев: Човек без мечти е половин човек
Стефан Илчев е роден в Бургас. Завършил е оперно пеене. Ляга си късно, когато навън е почти светло. Обича да пътува. Като малък искал да стане стоматолог. Но съдбата го качва на голямата сцена. Сега Стефан е част от шоуто „Като две капки вода„.
Изненада ли те с нещо сцената на „Като две капки вода“?
– Изненадва ме всеки път колко различна може да изглежда и как винаги е в синхрон с образа и случващото се на нея. Изключителни професионалисти, които знаят какво и как да случат както в залата, така и пред телевизионните екрани. Благодарен съм за възможността да показвам своят талант на точно тази сцена.
Усещаш ли конкуренция или всичко е в сферата на забавлението?
– За мое щастие съм скроен и възпитан по много различен начин. И водещото в моето участие са именно забавлението и изпитването на собствените ми възможности. Уважавам труда и старанието на всеки от участниците. А конкуренцията точно в това предаването, според мен, няма никакво място.
Коя беше най-трудната за теб песен до момента?
– Много благодаря за този въпрос. Няма по- и най- в нито една песен до момента. Всеки един образ е труден сам по себе си и изисква различни черти, на които да се набляга. Най-голямата награда за мен е това, че отстрани изглежда супер лесно. Значи, че съм се справил отлично със задачата си и образът се е получил.

Тежкият грим притеснява ли те? Лесно ли влизаш “в кожата” на звездата, която имитираш?
– Благодарение на страхотните професионалисти гримът се превръща в истинско забавление за мен. Надявам се и за тях… Никога не е бил любима част от професията ми, но професионализмът го изисква. Без този важен компонент образите биха били немислими.
Най-трудната част е да събереш всички знания и умения, за да ги въплътиш в образ, който всички зрители познават. Това е много специален момент и е изключително трудно да сменяш този образ всяка седмица. Случва се някакво чудо и се получава в момента, в който зазвучат първите акорди на песента и Стефан се превръща в Марая Кери, Мадона, Томас Андерс и др.
Уморява ли това превъплъщение? Как си почиваш след излизане на сцената?
– Не се измарям, защото няма кога. Буквално като мине концертът и почвам да мисля за образа, който ми се е паднал за следващата седмица.
А в съчетание с анагжиментите и другите ми участия става още по-невъзможно да си почивам.
Релаксирам само и единствено у дома, на тихо и спокойно. Срещам се с приятелите си и винаги ги моля да говорим за нещо различно от предаването.
Обичаш ли да пееш в дует?
– Радвам се, че в музикалният ми път съм имал възможността да създам страхотни дуети с Тони Димитрова, Емилия, Преслава и др. Първото ми стъпване на поп сцената беше в дует с Жоро Дюлгеров.
Страхотно е да обединиш енергия с колега, който има специално отношение към теб като певец, творец и най-вече човек.
Всичките ми дуети са много различни и се отличават.
С кого би искал да направиш такъв?
– След като се срещнах и запознах с Марая Кери осъзнах, че наистина няма нищо невъзможно на този свят. Пожелавам си дует с нея. Би ми било интересно и да имам проект с някое от големите имена в България. Само не знам кой би се съгласил да пее с мен. Уважавам всички и се радвам на добро отношение от най-големите имена в българската популярна музика. Дай Боже някой ден и това да се сбъдне.
Всъщност си оперен певец? Защо избра поп музиката за свой път на развитие?
Да. Завършил съм оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Дипломирах се с ролята на Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Последваха ангажименти в страната и чужбина. Играх в Националния оперен театър в Скопие с постановка отново на „Вълшебната флейта“, която бе копродукция с Националната опера в София. Причината, поради която си казах „стига“ беше отношението на управата в Операта в София. Изключително обиден съм от незачитането на труда и незапалащането на нито една стотинка за целия репетиционен период от 3 месеца. С такова отношение скоро в България няма да има оперни театри, а още повече няма да има кой да пее в тях. Казвам го с изключително съжаление…

Какъв си зад кулисите, в ежедневието?
– Усмихнат и добронамерен човек и приятел. Непоправим оптимист и мечтател.
Романтичен ли си?
– Повече от необходимото за времената, в които живеем.
Имаш ли човек до себе си?
– Именно поради тази причина нямам човек до себе си. Никой осен приятелите ми не успява да види човекът Стефан. Прекрасно е да бъдеш уважаван за постиженията и таланта, но заедно с тях върви човек, който също умее да чувства и обича.
Изнасял ли си серенади?
– Не съм. Многократно се е случвало да пея песен, която е първи сватбен танц на младоженци. А това е още по-вълнуващо за мен.
Обичаш да пътуваш. Правиш ли вече планове за лятото? Имаш ли набелязана цел – град, място, където би искал да отидеш?
– Оожавам да пътувам! Особено извън България. Планове много не обичам да правя като един типичен Овен. Нямам търпение пак да се върна в Щатите. Там се чувствам прекрасно и се зареждам много положително всеки път. С всеки изминал ден нарастват и анагажиментите, но това няма да попречи на пътуванията ми, защото човек трябва и да си почива.
Първото нещо, което ще направиш след шоуто?
– Ще си изключа телефона, ще се наспя (усмихва се) или ще замина далеч за няколко дни. Примерно при мама в Бургас.
Мечтаеш за…
– Не спирам да мечтая. Няма невъзможни неща.
А и човек без мечти е половин човек.
Мечтая за по-добро бъдеще за България и света, за здраве на всички. Искам всеки да има това, за което мечтае, и да осъзнае, че няма по-хубаво от това да сме живи и здрави, да са до нас близките ни хора и да мечтаем на воля, за да имат смисъл дните ни.
Текст: Веселина Петрова
Фотограф: Красена Ангелова, Костадин Кръстев-Коко