27 март е обявен за Международен ден на театъра през 1961 г. от Международния театрален институт. 

Театърът е изкуство. Изкуство, без което ние, хората, нямаше да сме същите. Изкуство, което кара душата да пее, да се смее, да мечтае…

Според историците, театралното изкуство възниква в Древна Елада

Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби.

Българският театър има дълбоки корени и богата история, която отразява културното развитие на страната. Още през Възраждането театралното изкуство се превръща в средство за просвещение и национално самосъзнание.

Счита се, че началото на българския театър е поставено през 1856 г., когато Сава Доброплодни организира първото театрално представление в Шумен. Постановката „Михал Мишкоед“ е сред първите български пиеси.

Народният театър „Иван Вазов“, открит през 1907 г., е най-старият и престижен театър в страната. Той се намира в центъра на София и е символ на българската култура.

Българската сцена е дала много велики актьори като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Тодор Колев, които оставят трайна следа в театъра и киното.

3 факта, които трябва да знаете

• България има над 50 професионални театъра в различни градове;
• Международен театрален фестивал „Варненско лято“ е един от най-значимите културни форуми в Югоизточна Европа;
• Кукленият театър също е много развит – българските трупи печелят награди по цял свят;

„Можеш да се снимаш в хиляди филми, но истински актьор ще станеш само в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш.“ (Микеле Плачидо)

„Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална съблекалня.“ (Джуди Денч)

„Театърът – висша инстанция за решения на житейски въпроси.“ (Александър Херцен)

„Театърът, както и всеки голям художник, трябва да отговори на най-благородните течения на съвременния живот. Иначе става мъртво учреждение.“ (Владимир Немирович-Данченко)

“ Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи като за университета, библиотеките и училищата. Изобщо, целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Най-често театърът действа нехигиенически, като разваля спокойните нрави и добрия сън на хората – разваля ги в отколешна Елада, в недавнашна Франция, в сегашно Немско и в Русия. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.“ (Пенчо Славейков)

 

„Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизвежда, изтълкува и проведе в народната сфера една патриотична мисъл и да се събуди въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването.“ (Иван Вазов)

„Мога да живея, без да правя филми, но не и без да правя театър.“ (Ингмар Бергман)

„Когато завесата бавно се вдигна, имах чувството, че ще припадна. Всъщност се вдигаше завесата на моя живот.“ (Сара Бернар)

„Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе.“ – (Уилям Шекспир)